Урок, научен наполовина

Текст БОЙКО ВАСИЛЕВ*

20 години по-късно. Александър Дюма избира това заглавие за продължението на „Тримата мускетари”, за да покаже, че нещата, колкото и да се променят, си остават същите. Така е и на Балканите.

ЛЯТОТО НА 1995 ПОТРЕСЕ СВЕТА с клането в Сребреница в края на кървавата босненска война. Научен ли е урокът? И може ли да се повтори войната на Балканите? И на двата въпроса отговорът е „не“. С други думи, времето е излекувало някои неща, други – не е.

                  Експерт-криминолог от ООН работи в един от общите гробове край Сребреница

Преди 20 години войниците на сръбския генерал Ратко Младич нахлуха в охранявания от ООН мюсюлмански анклав, строиха мъжете и юношите, натовариха ги в камиони и ги разстреляха по горите. Масовото убийство на 8000 души не можеше да остане в тайна. Дългото отричане не помогна, нито дългото криене на замесените. Днес Младич и босненският сръбски лидер Радован Караджич са в Хага и отговорят пред Международния трибунал за първия европейски геноцид след Втората световна.

ЗЛОВЕЩАТА ИРОНИЯ НА ИСТОРИЯТА е пословична. Хага е административната  столица на Холандия, а тъкмо холандските „сини каски” на подполковник Кареманс не спряха сръбското нахлуване в Сребреница, извърнаха глава от насилието и дори се черпиха с насилниците. После срамът беше голям. В Холандия настана късане на ризи. А Западът замръзна в травмата на един безпощаден въпрос: как свръхлибералните, постмодерните и ултратолерантните се държат пред лицето на бруталността? Ами като зайче пред боа: хипнотизирани и безсилни. Малко след Сребреница Западът подскочи, отвърна със сила и изсипа бомбите си над Босна, но травмата не излекува. Помислете за нея, когато заговорите за Шарли Ебдо, Ислямска държава и Донецк.

Да се върнем обаче на Балканите. Сребреница не ги вразуми веднага. Те трябваше да преживеят войната в Косово, бомбардировките на Белград и полу-войната в Македония. Чак ХХІ век зададе оптимистична перспектива без прецедент: всички балканците да станат съюзници.

Оцелял от клането в Сребреница мъж чака резултата от процеса срещу генерал Младич пред трибунала в Хага

ПРОМЯНАТА НАПРАВО НЕ Е ЗА ВЯРВАНЕ. Доскорошни националистически ултраси управляват Сърбия, преродени като демократи, и я водят към Европейския съюз. Един от тях, президентът Томислав Николич (по прякор „Гробаря“), се извини за Сребреница. Хърватите предадоха генералите си на Хага. И като венец на всичко, няма балканска държава, която да не е тръгнала към НАТО и ЕС. Такова единодушие полуостровът не помни и при Римската империя. Чудо на чудесата! Да ми беше казал някой преди 20 години, щях да го помисля за идиот. Тогава всички конфликтолози и военни кореспонденти учеха езика на Сърбия и географията на Босна. Днес обаче зубрят арабски. Други са проблемните зони - и войните са другаде.

Само че да не прекаляваме с добрите новини. На Балканите те винаги си имат другарче – лошите. Когато накарали Йон Илиеску да опише нещата в Румъния с една дума, той отвърнал „Добре”. „А с повече от една дума?”, упорствали журналистите. „Не са добре”, уточнил Илиеску.

ДА, НЯКОИ НЕЩА НЕ СА ДОБРЕ. Онези, които водиха войната, още управляват Босна и Херцеговина. Тя е неработеща държава, която още не може да намери националното си единство - и скърца от безработица и вражди. В Македония има политическа криза, в Косово – икономическа, в Гърция - финансова. В Сърбия властта иска да даде част от Белград на арабски шейхове за много пари срещу мол, апартаменти и небостъргач. Великодържавните доктрини още са живи – и ако великосръбската е на смъртния си одър, то великоалбанската сънува мокри сънища. В Скопие, Белград и дори Атина антизападната карта продължава да печели гласове. Раните от войната не са излекувани. Катарзис не се задава на хоризонта. И световната конспирация продължава да бъде основният начин, по който балканските елити обясняват света.

               Протестиращи срещу правителството в Скопие развяват македонския и албанския флаг

МОЖЕ БИ ЩЕ ПРОЗВУЧИ ЧУДНО, но за мен това последното е особено важно. Занимавам се с Балканите от над 20 години и свикнах да срещам конспиративното мислене къде ли не. То има два основни компонента – колективна безотговорност и чиста глупост; съзнание, че някакъв зъл заговор ни прецаква безспир – и увереност, че светът се движи по правилата на розенкройцерите и самодивите. И докато глупостта е извинима и дори симпатична, то безотговорността е опасна. Че Балканите винаги са били функция на Великите сили, е факт. Но да оправдаем с него нежеланието си да действаме и да поемем отговорност за собствената съдба, си е най-просто предателство.

Сребреница показа, че лъжата, пропагандата и безотговорността рано или късно катастрофират. Че дори техните застъпници са осъдени да пият от кладенеца, в който са плюли. Че никаква национална идеология или религия не може да оправдае престъплението. Че изкуплението идва, когато дойде истинското разкаяние.

Да, на Балканите нещата стават бавно. Но въпреки че си остават същите, все пак се променят. Нека със сетни сили се впием в този оптимизъм: нещата все пак се променят за добро. Да се примирим с обратното е конспиративна теория.

---

* Статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 60 / 2015