Какво не знаете за легендата "Завръщане в бъдещето"?

Точно преди 40 години, през 1985, по екраните в Америка плахо тръгва поредният летен филм - по сценарий, отхвърлян цели 40 пъти от големите студиа, преди най-после да бъде реализиран. Само месец по-късно филмът е вече културен феномен, чупи рекордите по приходи, печели "Оскар" и "Хюго", песента от него е на върха в "Билборд", и дори самият президент Роналд Рейгън го цитира в речта си за състоянието на съюза. Четири десетилетия по-късно очарованието му ни най-малко не е отминало, а вдъхновеният от него мюзикъл е сензация на Бродуей и в лондонския Уест Енд. Името на филма е, разбира се, "Завръщане в бъдещето". 
  
    

  
     
Идеята идва от училищен албум
"Завръщане в бъдещето" е дело на сценариста Боб Гейл и режисьора Робърт Земекис - приятели още от съвместното си следване в USC School of Cinema през 1972. В началото на 80-те двамата са вече успешен тандем, продал няколко идеи за филми на Universal. Идеята за "Завръщане в бъдещето" хрумва на Гейл, докато гостува на родителите си и попада на училищния албум на баща си. Какво ли би било, замисля се той, ако едно момче можеше да се върне назад в миналото и да се запознае с родителите си като свои връстници? Двамата със Земекис, който междувременно е нашумял с "Роман за камъка", завършват сценария. Но да го пласират, се оказва доста сложна задача. Ръкописът всъщност е върнат 40 пъти от всевъзможни студиа и продуцентски компании, най-вече с аргумента, че "филмите за пътуване във времето не печелят пари". Накрая Стивън Спийлбърг, който е приятел на Гейл и Земекис, решава да го продуцира той чрез своята компания Amblin. Това най-после осигурява подкрепата на гиганта Universal. 
     
    

   
         
Машината на времето първо била... хладилник
Оригиналният сценарий е претърпял много промени, преди да стигне до екраните. Първоначално фамилията на главния герой Марти е била не Макфлай, а Макдермът. Машината на времето първоначално трябвало да е стая, после - хладилник. Спилбърг накрая подхвърлил идеята за автомобил, защото това давало възможност за по-динамични кадри. 
Легендарната кулминационна сцена с часовниковата кула, ударена от мълния, също не е по сценарий. Замисилът на Гейл и Земекис отначало бил през 1955 машината на времето да бъде захранена на полигон за ядрени опити в Невада. Отказали се, защото снимките щели да излязат твърде скъпо. 
В оригинала домашният любимец на доктор Емет Браун е не кучето Айнщайн, а шимпанзе. Но шефът на Universal Сид Шайнбърг лично настоял това да се смени, защото "нито един филм с шимпанзе не е спечелвал пари". Шайнбърг поискал с писмо да се смени и заглавието - вместо "Завръщане в бъдещето", филмът да се нарича "Космическият човек от Плутон". Стивън Спийлбърг осуетил това, като му върнал бележка: "Сид, благодаря ти за твоето забавно писмо. Всички здравата се посмяхме. Благодарности, Стивън". 

Поп звезда прави най-комичната епизодична роля
Робърт Земекис си спомня, че когато предложил музиката да се поръча на композитора Алан Силвестри, Спийлбърг бил против. Омекнал, едва когато чул оркестъра да репетира прословутата основна тема от филма. 
Водещата песен пък била поръчана на Huey Lewis and the News, но отначало Хюи отказал, защото никога не бил писал песен за филм. Земекис едва го убедил с обещанието, че няма да се бърка в процеса и не иска да има никакви директни препратки към филма в песента. Така се появила The Power of Love, бъдещият хит номер 1 на "Билборд". Самият Хюи Люис има много забавна епизодична поява във филма: той е учителят по музика, който в началото на историята изслушва как училищната рок група на Марти свири The Power of Love и я отхвърля за училищното тържество с думите "просто е дяволски шумна". Песента на Хюи бе номинирана за "Оскар", но загуби от Say You, Say Me на Лайънъл Ричи. В наградите Grammy бе пренебрегната заради благотворителния запис We Are the World, в който участва и самият Хюи Люис. 
  
     

  
       
Чарли Шийн и Джони Деп били отхвърлени
Майкъл Дж. Фокс, който играе Марти Макфлай, е бил първият избор на Земекис за ролята, но от студиото го отхвърлили като недостатъчно популярен и заради ангажимента му към снимащия се по същото време сериал Family Ties. За ролята на Марти били прослушани Чарли Шийн, Джони Деп и Джон Кюсак, но накрая бил избран младият Ерик Столц. След 6 седмици снимки обаче Земекис и Гейл трябвало да признаят, че нещата не вървят. "Ерик възприемаше историята не като комедия, а като трагедия", спомня си Гейл. Затова се върнали към оригиналния план и привлекли Майкъл Дж. Фокс. Майкъл не могъл да се освободи от телевизионния си ангажимент, затова в продължение на два месеца работел и за двете продукции, и спял средно по 3 часа на нощ. 
  
      

  
       
Майкъл Дж. Фокс има Паркинсън, но свири с Coldplay
След "Завръщане в бъдещето" и двете му продължения, Фокс бе едно от най-популярните имена в Холивуд. Но по-нататъшната му кариера бе усложнена неимоверно през 1991, когато той, едва 29-годишен, бе диагностициран със Синдрома на Паркинсън. Майкъл обаче не се отчая, създаде фондация за борба със заболяването, продължи да се снима в киното и телевизията, а миналата година дори свири на китара с Coldplay на легендарния фестивал "Гластънбъри". Този октомври предстои да излезе от печат автобиографията му, озаглавена Future Boy. 

Филмът не спаси автомобилите DeLorean
Феноменалният успех на "Завръщане в бъдещето" превърна DMC DeLorean в един от най-разпознаваемите автомобили на планетата. Но това не се оказа достатъчно да спаси от банкрут компанията DeLorean. Създадена от бившия шеф в GM Джон Делориън, тя започна много амбициозно с първия си модел - спортен автомобил с врати тип "чайка", с панели от небоядисана полирана стомана и с дизайн от самия Джорджето Джуджаро. Но поредица проблеми с производството, с двигателите и с правилата за сигурност саботираха проекта и последният DMC бе направен през декември 1982 - дълго преди появата на филма. Това не попречи на Джон Делориън да изпрати благодарствено писмо до Земекис след премиерата. 
  
    

Рейгън бе сред най-големите фенове
Друг човек, останал поласкан от "Завръщане в бъдещето", е тогавашният американски президент Роналд Рейгън, чиято кариера започва като актьор в уестърни. Когато за пръв път среща Марти през 1955, доктор Браун го пита кой е президент през 1985 - и остава втрещен от отговора. "Роналд Рейгън - актьорът? Кой тогава е вицепрезидент - Джери Луис?", пита Браун. Тази шега толкова се харесала на Рейгън, че помолил да спрат филма и да я пуснат отново. По-късно в традиционната реч за Състоянието на съюза Рейгън използва цитат от филма: "Там, където отиваме, не ни трябват пътища". 

С декора от "Да убиеш присмехулник"
Специалните ефекти във филма са дело на Industrial Light and Magic, компанията на Джордж Лукас, работила по "Междузвездни войни" и "Индиана Джоунс". А градчето Хил Вали, в което се развива действието през 1955, е всъщност само макет в студиото на Universal - само че макет с огромни мащаби. Той не е построен за "Завръщане в бъдещето", а всъщност датира от 1948, и в него са заснети множество други легендарни филми. Като например "Да убиеш присмехулник" и "Гремлините". 
  
      

  
        
Приходите са колосални
Още в първата си година на екран "Завръщане в бъдещето" носи приход от 389 милиона долара - чудовищна сума за онази епоха, и най-добро постижение през 1985. Заедно с двете продължения, франчайзът отдавна вече е надхвърлил границата от 1 милиард долара приходи. Първата част бе номинирана за четири награди "Оскар" и спечели една, а също и три награди Saturn и голямата награда за научна фантастика - Hugo. Когато излезе на видео, филмът струваше нечуваните 80 долара - и въпреки това продаде над 400,000 касети и бе най-наеманото заглавие в продължение на три години. 

Четвъртият най-обичан филм в историята
Филмът има култов статут днес и е вдъхновил не само по-млади режисьори като Дж. Дж. Ейбрамс, но и романи (например Ready Player One на Ърнест Клайн и екранизацията му от Спийлбълг), или рок-групи като английската McFly. Прочутото анимационно шоу "Рик и Морти" е всъщност пародия на "Док и Марти", главните герои от "Завръщане в бъдещето". 21 октомври - датата, към която отпътуват Браун и Макфлай в бъдещето, се смята за световен ден на "завръщането в бъдещето". 
Гилдията на сценаристите в Америка включи сценария на филма сред 100-те най-велики на всички времена, Американският филмов институт класира "Завръщане в бъдещето" сред 10-те най-велики фантастики, а гласуване на зрителите и слушателите на ВВС го определи като четвъртия най-любим филм на публиката за всички времена.