Сепаратисти от цял свят, обединявайте се

Текст КАЛИН НИКОЛОВ

Сензацията не се състоя. На 18 септември шотландците гласуваха (при съотношение 55:45) да останат в Обединеното кралство и обезсмислиха хилядите анализи – политически, икономически и дори касаещи конните състезания – на последиците от евентуалната независимост.

ЛЮБОПИТНОТО Е, ЧЕ НАЙ-РАЗОЧАРОВАНИ от този вот останаха не шотландският пръв министър Алекс Салмънд или отявлени сецесионисти като актьора Шон Конъри, а хора, чийто крак никога не е стъпвал в Шотландия. Категоричното "не" силно огорчи представителите на множество други сепаратистки движения в Европа и по света.

      Въпреки отрицателния резултат шотландският референдум разбуни сепаратистите по цял свят

Възможността шотландците да гласуват свободно за бъдещето си обяснимо развълнува други хора с подобни амбиции – от Каталония до Квебек. The New York Times направи репортаж от едно фламандско село, чийто кмет – твърд радетел на отделянето на Фландрия от Белгия – бе организирал колективно гледане на референдума, облечен в шотландска футболна фланелка. Местните пивовари дори свариха специална партида "бира на независимостта", с шотландски флаг на етикета и с фламандската дума за "Да!". А в Бискай лидерът на местните сепаратисти се докара в шотландска поличка и на всеослушание обяви, че баските ще са "по-добре като част от Шотландия, отколкото като част от Испания".

ОТКАЗЪТ НА ШОТЛАНДЦИТЕ да създадат прецедент разочарова сепаратистите. Но след първоначалното огорчение повечето от тях все пак предпочетоха да изтълкуват референдума в своя полза. Щом Шотландия може сама да решава, защо да не можем и ние, попитаха борците за автономия на североизточния италиански регион Венето. Те дори проведоха импровизиран онлайн референдум, според който девет от десет жители на областта били категорично за отделяне от Италия.

В Каталония, една от най-богатите испански провинции, местните власти все пак успяха да проведат насрочения за 9 ноември референдум, въпреки че Конституционният съд в Мадрид го беше забранил. Каталонците се изхитриха просто да сменят думата "референдум" с "граждански процес". Каталония е с население колкото България; над 2 милиона души гласуваха в процеса, от които 81% заявиха, че искат пълна независимост от Испания, а други 10% - по-голяма автономия. Макар и без всякаква правна тежест, този резултат увеличава натиска върху правителството в Мадрид за реално всенародно допитване.

                                        Митинг в подкрепа на независима Каталония

ВЪЛНАТА ОТ ЕНТУСИАЗЪМ, предизвикана от шотландския вот, прехвърли и границите на Европа. Тексаската националистическа лига обяви, че референдумът "павира пътя към отделянето на Тексас от Съединените щати". В канадски Квебек местните сепаратисти на два пъти си издействаха провеждането на референдум (през 1980 и 1995) – и два пъти го загубиха. Но последното поражение бе с толкова минимална разлика, че сега привържениците на автономията нямат търпение за трети опит. От Тайван и Кюрдистан до Финландия, кандидат-отцепниците се мобилизират за нова, този път мирна битка. Независимо, че историята не е на тяхна страна. В аналите действително има примери за мирно разделяне на държави – като отцепването на Норвегия от Швеция след референдум през 1905 или приятелската раздяла на чехи и словаци през 1993. Но това са по-скоро изключения, потвърждаващи правилото – държавните граници се променят само със силата на оръжието.

СЕПАРАТИСТИТЕ ПО СВЕТА

КВЕБЕК. През 1995 референдумът за отделяне от Канада бе загубен с по-малко от 1 процент. Сега случаят с Шотландия може отново да засили сепаратистките амбиции на френскоезичните канадци.

КАТАЛОНИЯ. Според социологически проучвания над три четвърти от каталонците подкрепят идеята за референдум, макар само около половината да са твърдо за отделяне от Испания. В допитването на 9 ноември заради необвързващия му характер са гласували предимно привържениците на автономията.

ФЛАНДРИЯ. Спекулациите за разделяне на Белгия на две вървят от години. Но напук на усилената агитация едва около 12 до 15% от фламандците подкрепят идеята. Вероятно защото междувременно регионът получи доста широка автономия.

    През 2011 в Урумчи, столицата на Синдзян, се стигна до преки сблъсъци между властите и протестиращи

СИНДЗЯН. Най-северозападната китайска провинция е населявана от уйгури – европеиден народ, изповядващ предимно исляма. Те сами наричат страната си "Източен Туркестан" и от години се борят за по-голяма автономия от Пекин – борба, съпътствана от немалко терористични актове.

КЮРДИСТАН. Мечтите на кюрдите за независимост от десетилетия са потискани и в Турция, и в Ирак. Но сега нарастващата заплаха от Ислямската държава дава шанс на кюрдите да извоюват повече отстъпки от Багдад, стига в замяна да удържат напора на фанатиците.

БИСКАЙ. Дългогодишната борба на баските за автономия бе помрачавана от терористичната дейност на ЕТА. Но през 2011 сепаратистите обявиха край на насилието и, поне до момента, го спазват.

СЕВЕРНА ИТАЛИЯ. В провинция Венето проведоха онлайн референдум за независимост. Сепаратистки настроения, макар и отслабващи, има и в германоезичния Южен Тирол. А парламентарно представената Северна лига иска отделяне на богатия Север от бедния италиански Юг.

ТЕКСАС. Вторият най-голям американски щат е бил независим за близо десетилетие през ХІХ век и някои местни патриоти още не са го забравили. Но подкрепата за сецесионистите си остава скромна.

СОМАЛИЛЕНД. Най-северният регион на Сомалия, бивша британска колония, се отдели от останалата част (някога управлявана от италианците) още през 1991, но и досега няма международно признание.

                                                  Войни туареги в северната част на Мали

АЗАУАД. Северните области на Мали, населени предимно от номади – туареги, се бунтуват срещу централната власт от почти сто години. През 2013 съюзените туареги и ислямски фундаменталисти успяха да отблъснат правителствените войски, но после влязоха в конфликт помежду си.

МИНДАНАО. Близо половинвековният конфликт между мюсюлманите от Минданао и филипинското правителство вземаше стотици жертви всяка година. През 2014 най-после бе сключен мир в замяна на самоуправление.

---

* Статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 51 / 2014