Защо никога няма да станем 9 милиарда

На 15 ноември 2022 година човечеството ще надхвърли 8 милиарда души, показват последните прогнози на ООН. Това е близо десет пъти повече, отколкото е било населението през 1798 - годината, в която преподобният Томас Малтус прави зловещото си предсказание, че склонността ни да се размножаваме съвсем скоро ще надхвърли способността ни да произвеждаме храна. И почти двойно повече, отколкото е било в рождената година на автора на тази статия, в края на 70-те.            72.98 ГОДИНИ е средната продължителност на живота в момента - при едва 53 години през 50-те. Тенденцията е към по-ниска смъртност и по-ниска раждаемост.            И ТОВА ДАЛЕЧ НЕ Е КРАЯТ, ако вярвате на ООН. Макар средният прираст на населението да намалява в последните години, нетното му увеличение ще продължава. Основният сценарий на ООН предвижда да достигнем 9.7 милиарда души към 2050 година, и около 10.4 милиарда към 2100 година. Този сценарий предвижда продължаващо намаляване на естествения прираст, така че населението да се стабилизира малко над 10 милиарда и след това дори постепенно да започне да намалява. ООН предлага още два крайни сценария: при единия сегашният прираст се запазва, и тогава населението вече ще клони към 15 милиарда към края на столетието. При другия прирастът ще започне да намалява с все по-бързо темпо - явление, което отдавна вече се наблюдава в развитите страни - и тогава населението към 2100 година ще е отново около 6 милиарда.     като най-населената страна в света още догодина, прогнозира ООН. Над половината от увеличаването на населението до 2050 година ще е заслуга само на осем държави: Индия, Нигерия, Пакистан, ДР Конго, Етиопия, Танзания, Филипините и Египет.

ПЛАШЕЩИ ЛИ СА ТЕЗИ ПРОГНОЗИ? Опасенията, че хората стават твърде много за планетата, не са отскоро. Всъщност има ги още в някои древношумерски и вавилонски текстове, от зората на второто хилядолетие преди Христа. Дванайсет века по-късно ги изказва и Платон, според когото земята вече се задъхва да изхранва толкова хора (цялото планетарно население е било някъде между 100 и 130 милиона души по онова време), и който препоръчва максималното население на един град да се поддържа не повече от 5040 жители.

След това идва ред на Томас Малтус, съвременник на парната машина и Индустриалната революция. Технологичният напредък и развитието на търговията след Великите географски открития водят до незапомнен ръст на населението - от около половин милиард около 1600 година то вече наближава милиард през 1800 година.

Малтус е бил енциклопедична личност - свещеник, биолог, историк, политикономист. Но известност му носи най-вече неговото “Есе върху принципите на населението”, от което е споменатата прокоба (според някои шегаджии от онази епоха преподобният с право се тревожел от пренаселването, бидейки шестото от седем деца в семейството). После обаче индустриалната революция опровергава Малтус, като повишавайки драстично способността на човека да произвежда. Изхранването вече не е проблем, поне в глобален мащаб, и предупрежденията на преподобния благополучно са забравени. За известно време.

Следващият пристъп на паника е през 60-те - т. нар. Baby Boom - когато човечеството расте средно с над 2% годишно (при едва 1.05% през 2020). След едно пътуване до Делхи биологът от Станфорд Пол Р. Ерлих и съпругата му Ан са толкова потресени от количеството хора по улиците на индийската столица, че написват The Population Bomb (1968). Книгата бързо става бестселър, може би защото започва с доста зловещ увод: "Битката да се изхрани цялото човечество е загубена. През 70-те години милиони хора ще гладуват до смърт въпреки всички спешни мерки, взимани днес. Твърде късно е и нищо не може да предотврати значителния ръст на смъртността по света...". По онова време населението е около 3.5 милиарда души.

Естествено, нищо подобно не се случва. Ако не се смятат някои отделни появи на масов глад, предизвикани от политически фактори (Етиопия) или природни бедствия (Бангладеш), смъртността през 70-те продължава да спада. А населението - да расте. В същото време делът на хората, живеещи в крайна бедност (дефиницията се променя, днес е под 2.15 долара на ден) е намалял от  55% през 1950, през 37.8% през 1990, до едва 8.4% през 2019.

ВЪПРЕКИ ТОВА EРЛИХ НИКОГА НЕ ПРИЗНА, че е допуснал грешка. И до днес той не спира да предупреждава за заплахата от безконтролното нарастване на населението - само че тази заплаха вече е свързана не с масов глад, а с поражения върху околната среда. В това има логика, разбира се. Ресурсите на планетата са ограничени. Разпределянето им между все повече хора означава, от една страна, по-малко от тях за всеки, и от друга, по-бързото им изчерпване. Постоянното нарастване на населението означава неудържимо понижаване на качеството на живот, предупреждават песимистите като Ерлих. Но истината е, че качеството на живот зависи и от много други неща освен гъстотата на населението. Иначе би трябвало да очакваме, че в Монголия, където живеят средно 2 души на квадратен километър, или в Централноафриканската република (9 души на кв. км) животът е несравнимо по-хубав в сравнение със Сингапур, където живеят средно 7617 души на квадратен километър (в България сме 62 на кв. км, ако се чудите). Но всички класации, опитващи се да измерят качеството на живот по някакви обективни критерии, ни казват точно обратното. Според мнозина учени днешните равнища на науката и технологията позволяват спокойното изхранване дори на 15 милиарда души - макар и с цената на сериозни промени в потребителските навици. А опитът на градове като Сингапур, Хонконг, Токио и дори Париж и Лондон показва, че личното пространство не е чак толкова задължително изискване за щастието.         109 МИЛИАРДА ДУШИ са живели на планетата от появата на първите кроманьонци до ден-днешен. В момента на Земята живеят повече хора, отколкото в целия период 50 000 година преди Христа – 1000 година след Христа.         НАБЪБВАНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО едва ли ще донесе особени беди за индивида, както ни плашат апокалиптични автори като Ерлих и още дузини подобни. Онова, по което не може да се спори, е, че то носи беди за всички останали на планетата. В момента за изхранването на човечеството се използват рекордните 38% от сушата на земята, по данни на FAO. Според WWF популациите на диви животни са се стопили средно с две трети за последния половин век. Днес дивите животни като брой са едва 1% от гръбначните организми на Земята. Хората са 32%. Целият остатък се пада на домашните ни животни. Неслучайно личности като сър Дейвид Атънбъро, посветили целия си живот на опазването на дивата природа, наричат размножаването на човечеството "чумата на планетата". Климатичните фанатици пресмятат, че раждането на едно дете в развитите страни увеличава парниковите емисии с почти 59 тона годишно - 24 пъти повече от средните емисии на един автомобил. От гледна точка на екологичното равновесие идеалното човешко население на Земята е между 1.5 и 2 милиарда души, пресметнаха учени от Станфорд още през 90-те години. Разбира се, това би било катастрофа за световната икономика и за сегашното ни потребителско общество, чието оцеляване зависи изцяло от появата на нови и нови потребители. Но това е друга тема.

НАМАЛЯВАНЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО до 2-3 милиарда души може и да ви звучи като фантастика на фона на прогнозите на ООН. Но все повече демографи и антрополози вярват, че то е напълно постижимо и даже неизбежно. А прогнозите на ООН са за кошчето. Даръл Брикър и Джон Ибитсън защитават тази теза в книгата си "Празната планета" (Empty Planet: Preparing for the Global Population Decline). Според тях всички предвиждания за продължаващ ръст на населението се основават на допускането, че тенденцията, започнала след Втората световна война, ще се запази. Но всъщност тя вече се е променила, настояват Брикър и Ибитсън.

Досега смятахме, че ниската раждаемост е последица от забогатяването на една страна. Но днес виждаме ниска раждаемост (под точката за поддържане на броя на населението от 2.075 деца) и в небогати страни - от България до Бразилия. Дори и в Африка, която винаги е сочена като пример за "размножителната бомба", раждаемостта спада. През 60-те, когато Ерлих пише своето толкова сбъркано пророчество, в света има над 120 страни, в които жените раждат средно над 5 деца през живота си. Днес има само 9 такива страни (а дори и тяхното заклеймяване не е никак морално: Нигер, Екваториална Гвинея и Ангола, които са сред петте държави с най-висок естествен прираст, имат гъстота на населението съответно 52, 151 и 72 души на квадратен километър. Сравнете това с 303 души във Франция, 605 в Германия, 719 във Великобритания, и цели 1346 души на квадратен километър в Нидерландия). Като цяло т. нар. коефициент на плодовитост (тоест раждания на жена) е спаднал в световен мащаб от 5.1 през 1964 година до 2.4 през 2020 година. И продължава да спада.            ИНДИЯ ЩЕ ИЗПРЕВАРИ Китай като най-населената страна в света още догодина, прогнозира ООН. Над половината от увеличаването на населението до 2050 година ще е заслуга само на осем държави: Индия, Нигерия, Пакистан, ДР Конго, Етиопия, Танзания, Филипините и Египет.         ОСНОВНОТО ОБЯСНЕНИЕ Е В УРБАНИЗАЦИЯТА, твърдят Брикър и Ибитсън. В цялата история на цивилизацията ни мнозинството хора са живели извън градовете. Това се промени през 2007, а днес градското население е вече 56%. И ще продължи да расте, защото градовете произвеждат около 80 на сто от брутния продукт.

Урбанизацията влияе на раждаемостта в четири основни аспекта, смятат авторите на Empty Planet: - Първо, децата престават да бъдат актив и се превръщат в тежест. В селския живот повече деца означава повече работна ръка. В града всяко допълнително дете е просто още една уста за изхранване, казва Джон Ибитсън. - Второ, урбанизацията дава на жените повече свободно време, достъп до образование, до информация и повече контакти с други жени. Навсякъде по света с повишаването на нивото на образованост на жените раждаемостта се понижава, напомня Ибитсън. - Трето, събирането на хората в градовете намалява влиянието на организираната религия. Всички големи религии на планетата прокламират, че жените трябва да си стоят у дома и да имат много деца. Неслучайно на места като Филипините ускоряващата се урбанизация води едновременно до рязко намаляване на посещаващите църковни служби, и рязко намаляване на раждаемостта. - Четвърто, градският живот намалява силата на клана, на семейството, неговата способност да въздейства на жените. Вместо да слушат главите на рода, те гледат сапунени сериали. Към тези четири фактора вероятно трябва да се прибави и пети: все по-широкото разпространение на смартфоните с интернет. Смартфонът дава на една жена в Руанда или Тайланд небивал достъп до информация, до общуване с други жени, до други култури.

ЕФЕКТЪТ ОТ ТЕЗИ ФАКТОРИ се вижда вече почти навсякъде по света. Брикър и Ибитсън са обиколили и проучили общности в най-различни страни - Кения, Индия, Белгия, Южна Корея, Бразилия - и отчитат едни и същи тенденции независимо от културните различия. Всъщност потвърждение на теорията им е дори списъкът на страните с най-висок коефициент на плодовитост към 2021. На върха в него са Нигер, Сомалия, ДР Конго и Мали - все държави, където урбанизацията е относително слаба, мнозинството от хора нямат достъп до електричество и до интернет. Но дори и в тях раждаемостта върви надолу, не нагоре. След само още десетилетие общият знак "плюс" може да бъде заменен с "минус". И тогава 8-те милиарда никога няма да станат 9.       * Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 10 / 2022