fallback

Гърция и фаталната диета

В резултат на наложените от Европа мерки днес Гърция е много по-задлъжняла, отколкото през 2010

23.09.2022 | 17:00 Автор: Константин Томов

Не можем да произвеждаме добри новини от лоши практики, казваше някога Едуард Мъроу - един от най-забележителните журналисти в историята и човекът, разобличил макартизма. Но през август Европейската комисия се опита да направи именно това. В началото на месеца еврокомисарите Паоло Джентилони и Валдис Домбровскис изпратиха писмо до гръцкия министър на финансите Христос Стайкурас, с което потвърждават, че комисията няма да удължава специалния мониторинг върху Гърция след изтичането му на 20 август*. "Гърция се връща към европейската нормалност и вече не е изключението в еврозоната", коментира в отговор Стайкурас, а някои близки до комисията наблюдатели окачествиха този ход като "края на гръцката криза" след 12 години. Гърция "изпълни голямата част от ангажиментите си", отблеляза Джентилони, и "постигна ефективно прилагане на реформите" въпреки усложненията от Covid-19 и войната в Украйна.                            ЕВРОКОМИСИЯТА И ЕЦБ ИМАТ остра нужда да произведат добри новини на фона на тоталния провал на първата в осигуряването на единна европейска енергийна политика в отговор на кризата в Украйна, и на закъснелите и половинчати мерки на втората за противодействие на инфлацията. Но дали наистина краят на мониторинга върху Гърция е добра новина? И наистина ли това е "краят на гръцката криза"? Не могат да се отрекат жертвите, които обикновените гърци понесоха в името на "затягането на коланите" и реформирането на икономиката. Не може да се отрече и предсрочното изплащане на заемите от МВФ от страна на гръцкото правителство, както и отпадането на капиталовия контрол. Сега Джентилони отбелязва като успехи ръста на икономиката, който се очаква да достигне 3.5% през 2022 и 3.1% през 2023, и "приятната изненада" с бюджетния дефицит за 2021, който бе само 5.5% при очаквани над 7%. Но важният въпрос е другаде: дали след 12-те години безмилостни, налагани от "Тройката" мерки Гърция е по-добре, отколкото беше в началото на кризата?

КАКВО ГОВОРЯТ ЧИСЛАТА? През първата четвърт на 2010, когато държавният дълг на Гърция бе окачествен от европейските партньори като катастрофално висок, той се равняваше на 147.5% от националния Брутен вътрешен продукт (данни на Eurostat). Дванайсет години по-късно, след "успешно проведените реформи", той е... 189.3% от БВП. Независимо, че междувременно методиката за измерване на брутния продукт бе променена и той е вече значително по-висок. Излиза, че наложените от европейските партньори сурови мерки на практика са увеличили "катастрофално високия" гръцки дълг с още над 50% от БВП (само за сравнение, целият държавен дълг на България към април 2022 е едва 22.9 % от БВП). В абсолютна стойност гръцкият дълг в началото на 2010 е бил 311 милиарда евро, а в началото на 2022 е вече почти 358 милиарда евро. Отново за сравнение, дългът на България е 16.2 милиарда евро. Eто ви и още две любопитни числа: през 2000 година, точно преди Гърция да влезе в еврозоната, дългът й е бил 139.5 милиарда евро (105% от БВП). Пет години след влизането в еврозоната вече е 214 милиарда.                               АКО РАЗДЕЛИМ ДНЕШНИЯ ПУБЛИЧЕН ДЪЛГ на България на нейното население - икономистите не обичат такова представяне, но всъщност то дава доста по-ясна представа от повечето други - тогава на всеки българин днес се пада дълг от 2 485 евро. Ако разделим гръцкия дълг на гръцкото население според преброяването от 2021, на всеки мъж, жена и дете в страната се пада да дължи по 34 283 евро и 70 цента. А демографската перспектива на Гърция не е добра, меко казано. Доскоро населението на страната нарастваше с постоянни темпове. Но относителното забогатяване през 90-те намали раждаемостта, а кризата и наложените от Тройката мерки прогониха стотици хиляди гърци в чужбина след 2010. Преброяването през 2021 е първото в новата история на страната, което отчита спад в населението - почти 400,000 души спрямо 2011. През 1980 година средната възраст на гърците е била 33 години. През 2020 по данни на ООН средната възраст е вече 45.6 години - петата най-висока в света след Япония, Италия, Португалия и Германия. Дори в България, жертва на необикновено мощна емиграция през последните три десетилетия, средната възраст все още е малко по-ниска - 44.6 години.

НЕЩАТА ИЗГЛЕЖДАТ ОЩЕ ПО-ЯСНО, ако пресметнем дълга само спрямо броя на работещите. За последното десетилетие в Гърция те също са намалели с близо 400,000 души и вече са 4.66 милиона. На всеки от тях се падат по 76 689 евро дълг. А прогнозите сочат, че през 2030 работната сила на Гърция ще е не повече от 4.53 милиона души. Броят на работещите намалява, броят на пенсионерите ще се увеличи драматично с пенсионирането на поколенията от 60-те години. А гръцката пенсионна система, въпреки безмилостното окастряне напоследък, си остава доста щедра на фона на съседните държави. Очевидно е, че перспективите за изплащане на дълга от самите гърци не са особено добри. Вярно е, че през първото тримесечие на 2022 Гърция е страната в ЕС с най-голямо понижение на публичния си дълг - с цели 4% от БВП спрямо първото тримесечие на 2021. Но Гърция бе и страната, която увеличи най-много дълга си покрай Covid-кризата: в края на 2020 той бе с цели 25 пункта по-висок, отколкото в края на 2019, така че сегашното понижение не е кой знае каква утеха.

НЕ Е СЪВСЕМ ЧЕСТНО ОБАЧЕ да разпределяме гръцкия дълг на гръцките граждани. Те имат много малък принос за натрупването му. Още след 2010 някои гръцки икономисти и журналисти се опитаха да подчертат това. Немалко от тях дори призоваваха дългът да се обяви за неизискуем, тъй като реално не е усвоен от гръцкото население - така, както бе направил Еквадор няколко години по-рано. Тогава това мнение не спечели много симпатии - първо, защото световните медии услужливо рисуваха картината на безгрижните гърци, които живеят охолно с пари назаем и после отказват да ги връщат; и второ, защото гръцките дългове все пак бяха направени не от диктатори и тирани, а от демократично избираните - и преизбирани - правителства на династиите Папандреу, Караманлис и Мицотакис. Последната дори и сега е на власт чрез Кирякос Мицотакис. Днешният гръцки премиер е син на Константинос Мицотакис, който бе премиер в началото на 90-те, праплеменник на Елефтериос Венизелос, най-влиятелния гръцки политик от първата половина на ХХ век, и брат на Дора Бакояни, бивш културен и външен министър и кмет на Атина (в момента кмет на гръцката столица е синът на Дора, Костас Бакоянис).

ДНЕС ОБАЧЕ ИМАМЕ ДОСТА УБЕДИТЕЛНИ доказателства, че обикновените гърци нямат особен принос за натрупването на дълга. Нито пък са видели нещо от стотиците милиарди, които бяха принудени да заемат след това като "спасителни траншове". Изследване на Европейското училище за мениджмънт и технологии в Берлин показа, че от първите две спасителни програми, на нетна стойност 216 милиарда евро, само 9.7 милиарда са стигнали до гръцката хазна или пряко до гръцката икономика. Остатакът е бил използван за разплащания с МВФ, погасяване на лихви, рекапитализация на банки и различни стимули за инвеститорите. "Нека сме наясно: почти нищо от огромните купчини пари, дадени назаем на Гърция, всъщност са стигнали до страната", писа нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц в коментар за Guardian. Основната част от парите са отишли като плащания към кредиторите от частния сектор - "включително германски и френски банки", подчерта Стиглиц.                              ЕТО ГО РАЗКОВНИЧЕТО към внезапно порасналия дълг. Допреди влизането в еврозоната Гърция, както и други страни от Южна Европа като Испания, живееше при лихви от около 14%. Това поддържаше кредитирането в разумни граници, а гръцката централна банка можеше да контролира банковия сектор и да гарантира, че печалбите на местната банкова система няма да изтекат в чужбина. Горе-долу такава е ситуацията в България в последните години (освен че лихвите в глобален мащаб бяха много по-ниски). Но после Гърция влезе в паричния съюз, лихвите паднаха четири до шест пъти, а контролът върху банковите капитали премина във Франкфурт. Търговските банки от Германия, Франция и други северноевропейски страни буквално се втурнаха към Южна Европа и започнаха да раздават заеми едва ли не насила. "Въвеждането на еврото отвори широко шлюзовете за притока на германски капитали и стоки към периферията на Европа", подчертава Янис Варуфакис, бившият гръцки финансов министър, който единствен се опита да се бори срещу Тройката. За броени години гръцкият дълг се утрои. Публичният дълг на Испания, който през 1999 бе около 350 милиарда евро, още през 2013 надхвърли трилион, а днес е 1.45 трилиона евро - скок от 315% в сравнение с епохата отпреди еврозоната (любопитно е, че дългът на Швеция и Дания, които не са в еврозоната, за същия период се е покачил съответно с 41 и 18% - и в двата случая по-малко от инфлацията).

ПО ДАННИ НА BLOOMBERG германските банки са отпуснали над 704 милиарда евро кредити в Гърция и останалите южноевропейски страни до 2009 година. Само двете най-големи френски банки са отпуснали 477 милиарда евро в същото направление. Във всеки друг сектор на икономиката алчното и сляпо за рисковете поведение си е за сметка на частните инвеститори. Но не и тук: германските и френските банки бяха спасени от собствените си грешки с цената на нов публичен дълг. Днес обаче тежестта от тази късогледа политика пада не само върху гръцките граждани, но и върху цялата еврозона. И върху централните банки, които, както отбеляза наскоро прочутият икономист Нуриел Рубини, сега са в "дълговия капан". "Всеки опит да нормализират паричната политика ще предизвика скок в цената на обслужването на дълга, което ще доведе до масови фалити, каскадна финансова криза и срив на реалната икономика", подчерта Рубини. Според него епохата на Голямото удържане, характерна с ниска инфлация, висок растеж и меки рецесии, е вече приключила. Сега идва ерата на Голямата стагфлация - с висока инфлация, нисък растеж, висок дълг и потенциал за жестоки рецесии. А ЕЦБ е в ситуация без печеливш изход: както каза Варуфакис в един коментар за Project Syndicate, централната банка ще бъде "прокълната, ако увеличи лихвите значително (защото това ще накара Италия и други да изгърмят), и прокълната, ако не го направи (защото така ще освободи неудържима инфлация)". Изглежда очевидно, че натрупването на лоши практики е достигнало пределната си точка и не може да продължава повече. Нито пък от него могат да се произвеждат добри новини - било за Гърция, било за Европа като цяло.

--- * Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 144 (08) / 2022     

fallback
fallback