Българите, арестувани за камиона в Австрия, се изправят пред съда

Арестуваните трима български граждани и един афганистанец застават пред съда в Унгария на 29 август. Те са обвинени, че имат връзка с намерените задушени в камион 71 мигранти на автомагистрала в Австрия.

Смята се, че четиримата са членове на една от многото мрежи за трафик на хора, ползвани от хилядите мигранти, пристигащи в Европа ежеседмично.

Съдът в унгарския град Кечкемет на около 100 км северно от сръбската граница ще реши дали задържаните ще останат в ареста, докато се води допълнително разследване, предаде БНР.

Унгарските власти очакват екстрадирането на задържаните в Австрия, където евентуално ще се води съдебният процес срещу тях за убийство.

МВнР потвърди за задържането на българите. Посолствата ни в Австрия и Унгария работят по случая и следят неговото развитие.

В момента, в който е тръгнало разследването, България е помогнала за издирването на тези лица, съобщи българският външен министър Даниел Митов за Нова телевизия. Той обаче каза, че не може да даде повече сведения за идентичността на тези българи.

"Най-вероятно не става въпрос за трафик на хора през територията на България. Трафикантските мрежи до такава степен са се разраснали и са създали своя логистика, че това се е превърнало в ужасяващ доходоносен бизнес, който залага на карта живота и съдбата на хиляди хора." - каза министър Митов.

Той посочи, че националността в случая няма значение, защото съучастници има във всяка държава. Именно затова в рамките на ЕС трябва сериозно да се затегнат мерките и наказанията срещу такива престъпни групи, коментира министърът.

В България е започнала работата по този въпрос, каза Митов.

"Законодателството ни до този момент предвиждаше единствено глоба между 1000 и 8000 лева, което е смешно. Затова на първо четене вече минаха промени в НК, които предвиждат много по-строги наказания. Предвижда се до три години затвор, а при установяване на съучастие на длъжностни лица - и конфискация на имущество." - поясни Митов.

По думите на Митов в един момент се стига до ситуацията държавите-членки на ЕС да реагират поотделно според ситуацията и именно затова няма работеща цялостна стратегия.