Новият Закон за предучилищното и училищното образование е приет с редица компромиси. Това коментира бившият министър на образованието проф. Сергей Игнатов в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR.

"Законът е внесен през март 2012г., но за да може да бъде приет през 2016г. са направени много компромиси. Внесеният Закон е писан и в разработката са участвали над 600 специалисти - учители, представители на неправителствения сектор и преди всичко родители, дори и ученици са участвали. Отчетено е мнението на над 2000 души, които са свързани с този Закон преди окончателният вариант да бъде внесен в НС. Обиколихме цялата страна и имаше обсъждания по различните теми. След това обаче естествено политическата конюнктура си каза думата и за да се стигне до сегашния закон са направени редица компромиси, за да бъде приет." - поясни проф. Игнатов. 

Целта на новия Закон за образованието е да се анализират и осъвременят учебните планове и програми, обясни проф. Игнатов. Според него българските деца са изключително претоварени, но това не означава, че трябва да се сваля критерия, а просто има неща, които не е нужно да се изучават в клас.

Той добави, че е разтревожен от това, че не вижда каква е целта на всички тези промени, които се правят на парче.

"Основното, което в момента е важно и липсва - идеологията, а тя е много проста - история на България, български език, българска литература, география - те трябва да са стабилни и една магистрала от първи до последния час, така че възпитаниците на българското училище да излизат с едно национално самосъзнание като български граждани." - добави проф. Игнатов.

Най-голямата тревога е в липсата на визия на новия Закон за образованието, добави проф. Адриана Дамянова, СУ "Св. Климент Охридски".

"В момента имаме усещането, че имаме един закон, приет от НС и един министър, който смята, че трябва да го изпълнява, но има резерви и една администрация, която е поставена при тотално нереалистични срокове и произвежда документи и минава през формален процес. Няма да има ефект от това бързане." - поясни проф. Дамянова. 

Основният дефект на Закона беше това, че той не даде приличен срок, в който да се създадат необходимите стандарти, учебни програми, а след това учебници, смята проф. Дамянова. По думите й в момента, хората, които съставят учебните програми нямат време да се координират помежду си.