Съществува една световна дилема - кое е по-важно свободата или сигурността, отбеляза Кирил Маричков в Сутрешния блок на България Он Ер. Според него успяват тези общества, които съчетават двете неща.

"Ние получихме някакъв вид свобода, но получихме една по-голяма несигурност и въпреки това, ако трябва да сравня врабчето с канарчето, канарчето има сигурност и осигурена храна, но седи в клетка, а врабчето няма сигурност, но има свобода и не иска да стои в клетка - аз съм от врабчетата." - обясни Маричков.

Музикантът отбеляза, че рок музиката е преминала през много трудни етапи. Маричков обясни в ефира на България Он Ер, как е възникнало името на Шурците: 

"Тогава не си давахме сметка, че сме някакви бунтари, а просто искахме да правим тази музика, която харесваме и младите хора около нас харесваха. След това направихме Щурците, защото искахме да имаме наш репертоар, да си правим наши песни и това беше основното.

Отидохме в концертна дирекция - тогава им казахме: абе така и така, ние сме една млада група, която няма име, ама ето да ни прослушате - все ни прослушваха, за да разберат дали могат да ни пуснат на концерти. Те от своя страна ни попитаха как ще се казваме и ние отговорихме "щурците". Тогава помня един, че почна да думка по едно бюро и имаше пепелник с фасове и като удряше, те летяха настрани и викаше - "Такава група с това име в България никога няма да има. Това име много прилича на онези ливърпулските хулигани, рошльовците Beatles.

Първата хитрост в системата - отидохме в радио София, програма Хоризонт и "абе ние сме една млада група, ама нямаме име, така да направим записи и те ни видяха, че хубаво свирим и добре". Записахме две-три песни, хубаво станаха. Помня, че Коста Цонев и Гинка Станчева бяха двамата, които казаха - ето една млада студентска група, търсят своето име - пишете ни приятели. Тогава организирахме всички наши приятели, които да пишат за името "щурците"."

Чуйте: