Търговията с въглеродни емисии е спаднала четири пъти

Причината е свитото промишлено производство и червената вълна, обхванала напоследък световните стокови пазари, коментира брокерът Кирил Джабаров.

09.04.2012 | 12:12
Търговията с въглеродни емисии е спаднала четири пъти

С 80% е спаднала международната търговия с квоти парникови емисии в годините на кризата, съобщи в сутрешния блок на Bulgaria ON AIR брокерът Кирил Джабаров. Причината е свитото промишлено производство и червената вълна, обхванала напоследък световните стокови пазари. По последни данни в международен мащаб в момента се търгуват 250-300 хиляди тона въглеродни емисии на ден, докато преди години са се продавали по 15-16 милиона тона.
Тъй като евтините въглеродни квоти не стимулират бизнеса да намалява емисиите си, ЕС обмисля нови мерки за стимулиране на пазара. Първата процедура, която вече е в ход, включва създаването на единен регистър за всички компании от 27-те страни-членки. Другите варианти предвиждат залагане на по-висока цел за спестяване, т.е. задължителното съкращаване на вредните газове с над 20%, или изтегляне от пазара на част от натрупаните количества емисии, което да създаде недостиг. Обсъжданият обем е в размер на цели 1.4 милиарда квоти между 2013 и 2020.
Джабаров изрази надежда, че Европейската комисия ще удържи на натиска на компаниите за отлагане на строгите изисквания за въглеродните квоти. По регламент от 2013 централите трябва да купуват изцяло на търг сертификатите за отделения в атмосферата въглероден диоксид, което ще увеличи разходите на компаниите и ще повиши цената на тока. ТЕЦ-овете в по-бедните страни, сред които се нарежда и България, ще плащат само 30% от необходимите им квоти за изхвърляне на парникови газове, но поетапно количеството ще се увеличава, като през 2020 ще достигне 100%.
Прогнозата на експертите в сектора е, че в близко бъдеще цените на въглеродните квоти ще се запазят на сегашните нива от едва 6 евро на тон. В следващите 2-3 години обаче има голяма вероятност цената на емисиите да достигне 25 евро, като тенденциите на пазара ще зависят до голяма степен от икономическите политики на ЕС.