В българската Taxistars приемат навлизането Uber у нас положително

Новината за навлизането на американската компания за превоз Uber на българския пазар ни провокира да потърсим коментар от създателите на българското приложение за мобилни поръчки на таксиметрови услуги  Taxistars.

В интервю за сайта на Bulgaria On Air създателят на Taxistars  Атанас Шарков* коментира въпросите: за перспективите за развитие на мобилните поръчки на такси у нас и конкуренцията в сектора; за формирането на  цената от  Uber и каква е очакваната полза за пазара от навлизането на стъпването на компанията на българския пазар; какви са пропуските в лицензионните режими и какво е мястото на новите технологии в развитието на услугата.

Г-н Шарков, как навлизането на Uber на българския пазар ще се отрази на пазара на таксиметрови услуги и конкретно на поръчките през мобилни приложения?

Приемам навлизането на Uber за позитивен факт. Пазарът на мобилни поръчки ще стане по-голям, силата на Uber е в професионалния маркетинг, което безспорно ще повлия повече потребителите да обърнат внимание на този нов и лесен начин на поръчка и потребление на такси услуги.
 
Каква е конкуренцията на пазара за мобилни заявки на таксита?

Макар и доста млад пазар, за последните 2 години- от старта му- преживява невероятно развитие. Броят на потребители расте, а също така и броят мобилни приложения. Развива се тяхната сегментация и специализация - на такси компании, на независими доставчици, национални, регионални, по различни качествени параметри - рейтинг шофьори, качество на колите, цени на услугите.
 
Доколко е популярна услугата у нас?

Все още сме във фазата на начално проникване, тоест първите 5% от потребителите на такси услуги.
 
Uber често са обвинявани в нелоялна конкуренция. Как бихте коментирали въпроса с нелоялната конкуренция в сектора у нас?

Ако говорите за Uber като технологична компания, не мога да кажа нищо все още. Taxistars е технологична платформа за лицензирани такси компании и такси приложения. В този смисъл ние не сме директен участник на пазара на таксиметрови услуги, докато Uber действат директно като организатор на онлайн услуга за превози, тоест те са пряк конкурент на такси компаниите.

По отношение на тяхната бизнес политика и правила предстои да видим как ще подходят към нашия пазар. Основните въпроси са свързани със защита на личните данни и информация, безопасност, контрол на сигурността, обслужване на клиенти, но засега няма много конкретна информация.

По отношение на търговската политика, може да се каже, че възникнаха първите факти, които влизат в конфликт с установените правила на пазара за таксиметрови услуги у нас (минимални и максимални цени за превоз в България), освен това е налице подвеждане на потребителите по отношение на цената на услугата. Обявена цена на километър е почти два пъти по-ниска от средната за страната, но в изнесена информация към медиите не беше отбелязан фактът, че нейният дял в крайната цена на пътуването може да бъде между 30-50%. В тарифирането на Uber съществуват още други елементи, много които дори не са предварително известни на потребителя, като например - пикови тарифи, таксуване на цялото времетраене на пътуването. Потребителят няма също контрол върху цената по време на пътуването, тоест потребителят може да бъде неприятно изненадан от крайната цена на пътуването и той няма контрол върху изпълнението на плащането.

Не мога да преценя, дали това е въпрос на недостатък в технологията на Uber или решение, взето по търговски причини.
 
Трябва ли таксиметровата дейност да е обект на лицензионен режим?

В България регулаторните органи не работят добре - в този смисъл действащият лицензионен режим е в голяма степен изживял своето време и неефективен. България е страна с отворен лицензионен режим, тоест няма лицензионни ограничения за стартиране на таксиметрова дейност. Възприета е сравнително либерална практика.

За съжаление по отношение на контролните функции на регулатора е натрупано значително изоставане, вследствие на което такси услугите са с ниско качество, безопасност и в не малка част функционират в сивата част на икономиката.
Основните въпроси, които регулацията задължително трябва да контролира, са пак същите- безопасност на услугите, сигурност, контрол на техническите средства, защита на потребителя. За съжаление това са политики, които сегашната регулация пренебрегва и са необходими значителни реформи. Така че, краткия отговор е ДА, определено регулация е необходима. По- важния въпрос е каква трябва да е тя?

По отношение на Uber, смятам че е важно да проучим европейския опит от последната година в Германия, например, услугата беше ограничавана няколко пъти на различни нива, докато компанията не беше убедена да изостави нелоялните си търговски практики и да участва като всички останали пазарни участници.

Естествено, има и друга тенденция- в други държави дейността на Uber често пъти е ограничавана или забранявана, но главно е заради нелоялните търговски практики, а не заради технологията на компанията.
 
Как развитието на новите технологии се отразява на бизнеса с таксиметрови услуги?

Моето мнение е ДА, новите технологии в 21 век  имат силата и способността да променят всички пазари. Опитът ни от последните 2 години на пазара на такси услуги у нас, определено ме кара да мисля, че мисията е възможна.

* Атанас Шарков е създател на Taxistars - системата за дигитална поръчка на такси чрез смартфон. Тя работи повече от година в 20 български града, като наскоро системата отбеляза малко над 1 милион поръчки на потребители. От няколко месеца Taxistars работи и в Белград, Сърбия, а в плановете на компанията са съвсем скоро да стартира в Букурещ и в други европейски столици.

Атанас Шарков работи в IT сектора от близо 15 години, като има реализирани зад гърба си три глобални технологични проекти.