Какво следва за Гърция по спасителната програма

Роланд Вогт, университет Хонконг

23.07.2015 | 13:53
Какво следва за Гърция по спасителната програма

Какво следва за Гърция с напредването на спасителната програма? Коментар на Роланд Вогт, доцент по европеистика в университета в Хонконг за предстоящото пред Ципрас след вота в парламента на втората вълна реформи в Търция. Вогт говори с Ришаат Саламат от  студиото на Bloomberg в Хонконг в предаването "Trending Business"

 

Още по темата

Алексис Ципрас каза, че не му харесва, но преговорите бяха изтощителни. Той даде ултиматум и за да остане в еврото, трябваше да приеме този закон. Какво следва за него?

Много интересно, той публично обяви, че не е голям поддръжник на сделката, но на фона на всички останали алтернативи няма изход. Забележителното е, че успя да излезе от цялата ситуация по-силен от очакваното.

Сега е една от най-популярните фигури в Гърция. Нещо, което видяхме по време на референдума, когато получи широка подкрепа.

Сега мнозина в Гърция го смятат за единствения надежден кандидат, който би могъл да договори добра или поне заслужаваща сделка за Гърция в краткосрочен план. И въпреки че има хора от собствената му партия, които го напускат или гласуват против него, опозицията също гласува за него, защото не представят никаква алтернатива.

Партиите, които бяха в парламента преди него - Нова демокрация и Пасок - го подкрепиха и това вероятно ще продължи. Това им дава глътка въздух, защото той има нужда да си възстанови коалицията. И дори собствената си партия.

 

Да си го кажем - Сириза не е точно партия - това е коалиция на радикалната левица, нали?

Точно така.

В следващите няколко месеца той не само ще трябва да преговаря с европейските кредитори, но и да си запази подкрепата. Да не забравяме, че това е едва началото на нов кръг преговори и има още много крайни срокове, които да се изпълняват, още много преговори. Следващата голяма дата е на 20 август, когато трябва да направи плащането  към ЕЦБ и на 1 септември - към МВФ.

Така че времето е късо. Виждаме, че има нужда да преговаря едновременно с кредиторите и да си пази коалицията. Трябва да им даде нещо.

Вече виждаме как се задават някои трудно теми - например данъчните облекчения на фермерите. Той свали въпроса от дневния ред, но това е много скъп въпрос, ако гледаме цялостното планиране на бюджета.

Сигурен съм, че кредиторите ще настояват по този въпрос. И накрая ще трябва да го преглътне.

 

Още по темата

Е, да, цената на оставането в еврото е висока. Но това, което казват хората - те не могат да платят тези пари. Трябва да има някакво намаление на дълга, нали? А Гърция сега вече казва - може би. А преди казваше - не!

Да, спор между Гърция и Германия винаги е имало по дълга. Германия не е била 100% против облекчението. Но винаги е казвала, че това е процес. Иска първо Гърция да си направи реформите. Гърция обаче иска първо намаление на дълга, за да тръгне към по-голяма финансова устойчивост. Проблемът е, че Германия смята, че щом гърците получат намаление на дълга, няма да направят никакви реформи.

 

Ами да, те са го правили.

Да, затова ще има преговори. Сега е много ясно, че тези дългове няма да бъдат платени. Какъвто и да е резултатът от преговорите, част от дълга ще трябва да се отпише. Дори и германският финансов министър Волфганг Шойбле го призна. И въпреки това въпросът ще продължи да се обсъжда и ще бъде тежък.

Сделката, каквато я виждаме сега, не е финансово устойчива. Още трябва да видим дали Гърция ще остане в еврото чрез политическа воля, с повече дълг. А решаването на дългова криза с още дълг не е решение.

 

Говорили сме и преди - дебатът, че не можете да имате валутен съюз без фискален съюз. Това каза и френският президент Франсоа Оланд - как цялата гръцка криза показва, че имаме нужда от повече Европа, не по-малко.

Това е много интересно предложение на Оланд, но е показателно за слабостта на французите пред германците. Те смятат, че губят основа в Еврозоната. Франция е силно разтревожена за собствените си финанси и икономическата си перспектива. Не иска само Германия да поставя всички стандарти в Еврозоната.

Затова като потенциален компромис, който би дал на Франция привилегировано място ..

 

Френско-германския съюз дава тон в ЕС, но тази гръцка драма показва, че Париж и Берлин са на противоположни мнения.

Това е много по-фундаментален въпрос, отколкото изглежда. Той се дължи на сравнителната слабост на френската икономика, която руши основите на френско-германското партньорство. А точно на него се дължи продължаването на процеса на европейска интеграция. Този въпрос няма да се реши скоро, но французите все повече се тревожат, че ЕС се командва от Берлин.