Защо е толкова трудна трудовата реформа в Италия: Nomura

И двамата сме чували много за реформата на пазара на труда в Италия. Искам да погледнем, какво се крие зад тази дума – реформа и да говорим за проблема в Италия. До там ли се свеждат нещата, че просто е много трудно да уволните хора, които не са добри в работата си?

Силвио Перузо: Мисля, че е много важно да разберем, че когато се говори за реформа на трудовия пазар в Италия, няма просто една универсална мярка, която да се окаже успешна в тези усилия.

Говорим за набор от мерки, които заедно могат да доведат до един доста по-добре работещ пазар на труда.

Така че това, което Рензи се опитва да направи в момента, е да получи разрешение от парламента да изготви трудов закон, чийто параметри все още не са напълно определени.

Така че мисля, че е много, много рано да оценяваме неговия успех. Но три елемента – договарянето на заплатите, субсидирането на заплатите от правителството и схемата за социална защита, за защита от безработица – това са трите елемента, които определено трябва да бъдат ревизирани в текста, който ще бъде обсъден в горната камара на италианския парламент.

Дават вид, че са се захванали. Видяхме това при Марио Монти, бяха направени някои козметични промени. Също така по времето на Енрико Лета и сега имане Матео Рензи, който идва с идеята, че може да го направи. Колко още ще му отнеме?

Силвио Перузо: Мисля, че Рензи определено бележи смяна на курса на правителството. Но той ще бъде много внимателен в очакванията си за резултатите преди на практика да е получил подкрепа.

Опитът на предишния премиер, сочи, че е много трудно да правим оценки преди законът да бъде приет.

Така че повтарям , резултатите са това, което има значение. Може да заложим график, в рамките на който Рензи ще заложи репутацията си като премиер, както и репутацията на правителството си.

И аз бих казал, че ако до края на годината не се случи поне по-голямата част от реформата на трудовия пазар, мисля, че това ще е краят на Рензи, защото фокусът върху реформите, свързани с растежа, както и структурните реформи, е голям и сроковете са важни.

За сега обаче нека му се доверим, че може би ще успее.

Изглежда лесно да забравим, че Италия не е само жертва на финансовата криза, но жертва на самата себе си през последните 15 години. Страната влизаше и излизаше от рецесия. Като погледнем данните, 95% от компаниите в Италия имат 10 или по малко служители, защото имат интерес да останат малки, за да не попаднат под ударите на широкия член 18 от италианското трудово законодателство. Как ще промените това и какво изобщо може да направи ЕЦБ, за да стимулира растежа в Италия?

Силвио Перузо: Това е част от една много по-широка задача за възстановяване на растежа в Италия в контекста на еврозоната.

Причината за тези проблеми на трудовия пазар са следствие от огромната тежест на средните и малки предприятия.

Вие говорите за фискалната страна на проблема, както и за проблема от гледна точка на структурните реформи и те са изключително взаимосвързани.

Ето защо всяка трудова реформа трябва на практика да бъде оценена в контекста на ситуацията.

В светлината на бюджетните усилия през идните години, които са в процес на прилагане в Европа, имаме фискален елемент и елемент на структурни реформи, които трябва да сработят заедно.

И според мен фундаменталният проблем е следният, ако погледнем реториката на ЕЦБ в последно време, очевидно е, че те все по-често повтарят тезата, че единствено монетарната политика не е достатъчна.

Така че се нуждаем от значително фискално усилие под формата на икономически стимули, което за момента не може да дойде от правителствата.

Ето защо единственият разумен начин да генерираме някаква стабилност в краткосрочен план, е европейците да се съберат и да договорят мащабен фискален пакт в подкрепа на растежа.

Може да наречете това инвестиционен план. Мерки, които трябва да бъдат приети на централно ниво. Така че срещата в Сената е важна.

Един последен въпрос. Може би това е решение. Ангела Меркел отива в Милано. Защо просто нямаме по-голяма мобилност на трудовия пазар. Защо хората, които не могат да си намерят работа в Италия, не отидат в Германия. Защо германското правителство да не издаде облигации с матуритет от над 10 години с лихва от 1% и да престане да се опитва балансира бюджета си, за да ремонтират покрива. Слънцето вече не грее. Защо не могат да направят нещо такова?

Силвио Перузо: Това би била много интересна идея, която би довела до резултати в дългосрочен план, но знаем много добре, какви са политическите ограничения във валутния съюз.

Честно, аз съм много скептичен, че нещо подобно може да се реши на тази среща или когато и да е в близко бъдеще.

Така че според мен топката е обратно в ръцете на националните правителства, поне в краткосрочен план.

И може би в този контекст по-високата степен на гъвкавост на фискалните отклонения, които наблюдаваме в някои страни от еврозоната, включително Франция и Италия, както и фискалното разхлабване, което Испания се опитва да включи в бюджета си за следващата година, е добра новина.

Определено обаче това не достатъчно, като се има предвид мащаба на проблема.

Така че с две думи, като се има предвид какво може да бъде направено от политиците да кажем през следващите 6 месеца, все още може да се надяваме на номинален растеж в еврозоната като цяло.

Това е свързано с прогнозата за инфлацията, но също така и с факта, че определено има и цикличен проблем, проблем на бизнес цикъла, който е много трудно да бъде разграничен от проблемите, които обсъждаме в момента.