Quo vadis, Франция?

Предаването ДНЕС на 16 ноември

16.11.2015 | 14:02 Редактор: Мариета Иванова
Quo vadis, Франция?

От Мартина Ганчева

13 ноември 2015 година. Земетресение с магнитуд 7 по Рихтер разлюля Япония. 18 души загинаха при самоубийствен атентат по време на шиитско погребение в Багдад. По същото време в Бейрут най-малко 16 души загинаха при двоен самоубийствен атентат. В Мексико беше регистрирано земетресение с магнитуд 6,6 по Рихтер. Медиите не пропуснаха нито една от тези трагедии. Но целия свят прикова поглед в Париж. Във фаталната нощ френската столица сънува кошмар. Сън отпреди 10 месеца. Кошмар на насилие и страх. Светлините в града на любовта угаснаха. Но емблематични сгради по всички краища на Земята придобиха цветовете на френския национален флаг. Тъгата, надвиснала като буреносен облак над Париж, се пренесе върху целия свят. И се трансформира в солидарност. Хаш тагът „PRAY FOR PARIS” се превърна в молитва. А молитвата може да лекува, когато е споделена. Но дали е достатъчна? Трябва ли да се страхуваме, че живеем? Трябва ли да затваряме граници и да издигаме стени? Не сме ли закъснели? Какво да правим, когато чудовището на тероризма е надвиснало над собствения ни дом?

С нашите събеседници говорихме за това какъв е светът след атаките.

  • Иван Филчев – журналист от Стандарт
  • Ангелина Пискова - журналист от БНР
  • Мария Стоянова – член на СЕМ
  • Ангел Джамбазки – евродепутат

“Европа е във война от десетилетие. С навлизането на стотици хиляди хора от ислямски произход. Европейските общества се правят, че не виждат какво става. Париж, Франция се възприема за културното, светското сърце на Европа, затова удариха там. Тероризмът не е идеология, а средство. Това е асиметрична война“, подчерта евродепутатът Ангел Джамбазки. „САЩ и Русия заедно могат да се справят с Ислямска държава“, допълни той.

„Французите знаеха, че това ще се случи. Атентатите бяха очаквани.Проблемът е във Франция, в така наречените „трудни квартали“, 20-и и 18-и район, части от 10-и район. Места, в които са концентрирани мигранти. Треростите стреляха срещу мен, защото това са места, които аз познавам, които обичам“, сподели Иван Филчев. Той определи 13-и ноември като „европейския 11-и септември“.
„Никой от нас оттук нататък не може да се чувства защитен. Французите се обединяват срещу опасността“, коментира Ангелина Пискова.

„Илюзия е да се смята, че една държава сама може да се справи с тероризма. Париж не може да спре да бъде емблема на любовта и на радостта от живота. Решителността на французите е впечатляваща. Париж е коленичил с едно коляно, но ще се изправи“, смята Мария Стоянова.

В предаването ДНЕС имахме и включвания от различни точки на света:

  • Елена Цанева – журналист от Чикаго
  • Димо Райков – БГ писател, който живее в Париж
  • Ина Василева – преводач от Монтиняк
  • Стефан Тафров - Постоянен представител на Република България към ООН в Ню Йорк
  • Мария Спасова от Атина
  • Николай Панайотов – художник в Париж
  • Тончо Краевски – студент в Маастрихт
  • Елена Цанева от Чикаго сподели, че сянката на 11-и септември е изплувала и това е неизбежно. Тя коментира, че някои обвиняват американския президент Барак Обама за раждането на ISIS.

“Париж беше ударен право в сърцето. Има страх, особено в крайните квартали. Когато се случиха атентатите на 13-и ноември, тъкмо завършвах новата си книга „Париж, радостта от живота“, разказа писателят Димо Райков. Той нарече френската столица „град човек“.
„Обичам Париж повече от преди. Тече съчувствена любов в погледа на хората. Но напрежението във въздуха витаеше ощепреди два-три месеца“, коментира художникът Николай Панайотов пряко от Париж.

От Гърция колегата журналист Мария Спасова предупреди, че липсва контрол по границата с Турция и проблемът с бежанците остава на дневен ред. Тя разказа за бденията, които са се провели през уикенда в Атина и Солун.

В ефира на ДНЕС позиция изрази и известният български дипломат от кариерата - Стефан Тафров.

В предаването вижте и репортажи за атентатите през призмата на световни звезди като Индила и Мадона, както и видео за оказаната съпричастност към трагедията на парижани от цял свят.