НС каза "не" на мажоритарното гласуване

Страх, рев на бяла мечка в горещо време, смяна на правителства през 6 месеца, пълен хаос, напускане на ЕС и НАТО.

Около тези опасения се завъртя дебатът в парламента за промените в Изборния кодекс, внесени от ГЕРБ, като основният мотив на депутатите на Бойко Борисов за предложенията им беше, че изразяват волята на два и половина избиратели, поискали мажоритарен вот на референдума.

В крайна сметка поправките не минаха, защото зад тях застанаха само народните избраници от ГЕРБ и Воля, общо 98 на брой.

Против тях очаквано гласуваха БСП, ДПС и партньорът на ГЕРБ във властта - Обединени патриоти – 122-ма.

ГЕРБ искаше да се въведе мажоритарно гласуване в два тура в 240 едномандатни избирателни района, чиито граници да се определят от президента. За избран още на първия тур да се счита кандидат за народен представител, който е получил над 50% от гласовете в едномандатния район.

Законопроектът почти изцяло се покриваше с внесения от управляващата партия малко преди разпускането на предишния парламент, включително и в мотивите, но има съществена промяна при отношението към партийната субсидия - в януарския законопроект се предлагаше изцяло премахването й, докато сега се предвиждаше само намаляването й според параметрите на референдума - от 11 на 1 лев за получен глас на парламентарни избори, като промяната да влезе в сила още тази година.

Филип Попов от БСП пръв предупреди за рисковете, ако бъде въведе но изцяло мажоритарно гласуване.

Според него това ще доведе до липса на представителност на голяма част от избирателите.

Мажоритарна система има само в 57 страни в света и то в Северна Африка и Азия – Индия, Северна Корея, Пакистан, Филипините, Нигерия, Габон, мотивира се още соцдепутатът.

Попов е категоричен, че има ли мажоритарен вот, депутатските места ще се купуват от местни феодали.

Освен това гласовете, подадени към неизбраните кандидати, няма да имат никаква стойност, но в НС щели да влязат хора без авторитет.

"Правителствата ще са много нестабилни, няма да вършат работа и ще се сменят на 6 месеца", предупреди още той.

Според лидера на "Атака" Волен Сидеров настоящата избирателна система гарантира плурализъм, а бариерата от 4% за близане в парламента е достатъчно представителна.

"Ако 160 от тези, които влязат мажоритарно казват: "Излизаме от НАТО и ЕС и тръгваме към Евразия, какво ще стане тогава?" - всичките ви партньори от Алианса ще изреват като бяла мечка в топло време“, коментира националистът.

Той добави, че сега партиите хубави или не, имат идеологии, но с 240 "свободни елементи", парламентът ще е твърде пъстър, за да се знае накъде ще се движи държавата.

Шефът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов отсече, че няма как да си затворят очите за волята на два и половина милиона избиратели.

"Дебатът не е наш, ние трябваше да го водим преди референдума, за да информираме обществеността за ползите и загубите, а мълчахме, за да може да се изконсумират ползите в президентската кампания, но ние от ГЕРБ бяхме искрени и казахме, че за нас мажоритарната система не е добре да се прилага, но след референдума трябва да се съобразим с гласа на народа, обществото иска да гласува за личности, за хора, които да поемат отговорност", настоя той.

Лидерът на "Воля" Веселин Марешки също защити мажоритарния вот и обвини депутатите, че не искат промяна на политическата система.

"Оглеждам се и виждам страх, ослушвам се и чувам страх, страх да се вслушаме във волята на тези, които са подкрепили мажоритарното гласуване", каза той.

Александър Паунов от БСП обаче отсече, че който и да бъде мажоритарен кандидат без възможностите на партията си няма шанс да спечели депутатско място.