Турция, Армения, 2015 и след това-Барчин Инанч

Барчин Инанч

barcin.yinanc@gmail.com

Барчин Инанч пише за вестник Хюриет

Статията е публикувана тук на 13 ноември 2014.

"През април 2015 арменците ще отбележат стогодишнината от кланетата през 1915г., които според тях са геноцид. Това ще бъде кулминацията на усилията им за международно признание на тази трагедия като геноцид.

И двете главни действащи лица са изплашени от този кулминационен момент, казва Мишел Мариан, съавтор на "Диалог за арменското табу" /Dialogue sur le tabou armenien/. Турция очевидно е разтревожена от признаването на усилията, докато арменската страна се тревожи от възможността да не се сбъднат очакванията. Френският преподавател Мариан говори в панел на конференция по проблемите на външната политика в истанбулския Босфорски университет / Boğaziçi University/, с участието на Асбед Кочикян от университета Бентли / Bentley University/ и Степан Григорян от еревански институт.

Според Кочикян 2015 няма да е по-различна от 2014.

Все пак без значение какво ще се случи през 2015, имаме нужда да продължим да говорим за проблема, който има две измерения: турско-арменските отношения от една страна, и от друга - темата за арменския геноцид.

В думите на Григорян, /и е много окуражително да разберем, че това не е останало незабелязано в Ереван/, "Отношението на Турция е претърпяло значителни промени". Нищо по-показателно в този факт от съболезнованието, изказано от тогавашния министър-председател Реджеп Тайип Ердоган на 23 април тази година.

Имаше преход от пълно отричане до признаването, че се е случило нещо ужасно и трагично. И все пак Турция, било на ниво правителство, или общество, все още е далеч от приемането на думата геноцид. И така може ли приемането на един или друг термин, описващ случилото се да отвори път към вечно помирение?

Не, казва Мариан. "Арменците са емоционално свързани с думата, която ги спаси от изчезване", казва той, отбелязвайки, че Армения беше зад Желязната завеса по време на Студената война и арменската диаспора бе разпръсната по света. Словото може да обедини диаспората.

Докато по света събитията от 1915 се приемат за геноцид, арменците са разочаровани, че това не е предизвикало съдебни действия. Точно това раздразнение ги накара да въведат закони, криминализиращи тези, които отричат събитията.

Въпреки това разочарование, подчертано от Мариан, новите поколения са подготвени за следващата стъпка. Според Кочикян това включва "репарация и реституция" - две думи, от които турците ще изтръпнат, ако трябва да има официално признаване от тяхната страна. Все пак беше немислимо преди 10 години да се помисли, че турски министър-председател би изпратил съболезнование през април. Табутата за репарации и реституции също могат да бъдат преодолени в Турция.

Междувременно какво става с отношенията на Турция с Армения? Проблемът с геноцида е по-малък приоритет за Ереван. Вероятно е и на заден план за Турция, защото докато нормализацията на отношенията с Армения може да забавят усилията на диаспората за признаване на геноцида, тя няма да ги спре.

За Анкара ключ към номрализацията остават Нагорно-Карабах и отношенията с Азербайджан. Анкара иска да види напредък по азербайджанския въпрос, за да отвори границите си с Армения. Обаче това мнение бе оспорено от Юнал Чевикьоз,  който допреди няколко месеца бе посланик на Турция във Великобритания. Бившият дипломат, който изигра ключова роля в усилията за помирение с Армения от 2009 твърди, че оставянето на границата затворена не е накарало Ереван да направи компромис по въпроса за Нагорно-Карабах. "Отворена граница би била по-силен лост в сравнение със затворената", пише той в статия, публикувана днес /13 ноември 2014, бел.пр./ в Hurriyet Daily News.

Неговите възгледи определено ще бъдат оспорени, но е важно да продължим конструктивния дебат по въпроса."

13 ноември 2014

Публикува се с разрешението на автора.