Многото лица и имена на корупцията - Виктор Папазов

Но ако бизнесът зависи от субективното отношение на един или друг политик, това всъщност означава, че нещата в тази страна не се решават съгласно закона и определени правила, а от капризите и според симпатиите на някой политик.
Това звучи като твърде дълъг логически анализ, за да надникнем зад смисъла на един банален евфимизъм и да извадим истинското му име – а то е БЕЗЗАКОНИЕ. Точно така, “нестабилната бизнес среда” всъщност е беззаконие. Това е среда, в която не е важно какви са правилата и законите, а какво ще каже или направи един политик (или магистрат).

Другото име на беззаконието е корупция. Защото, нали не си правим илюзии, че един политик (или магистрат) не действат (или бездействат) просто защото така им е хрумнало. Те винаги имат мотив и този мотив е личното облагодетелстване, т.е. корупция. Не е нужно непременно да има даване и получаване на пари. Корупцията има много други изражения.

Без въобще да съм изчерпателен ще изредя всичко, което ми дойде на ум за няколко минути:
– използване на държавни/европейски средства, за да купуваш лоялността на медиите;
– купуване на гласове на избори;
– купуване на реклама по време на предизборна кампания;
– каране на служебни коли със затъмнени стъкла, при положение, че това е изрично забранено от закона;
– купуване / продаване на дипломи за образование;
– назначаване на партийни активисти на държана служба.

Списъкът е безкраен, поне за България. Всъщност един пълен списък на корупцията в България би бил прекрасно описание на “нормалното” ни ежедневие. Ако в другите европейски страни корупцията е по-скоро изключение, в България тя е практика почти без изключения.

Защо ги пиша всички тези неща? Смятате, че те нямат нищо общо с икономиката на страната и с нашия живот в частност? Бъркате жестоко. Имат всичко общо. Именно заради проядената ни отвсякъде от корупция държава, една толкова богата страна като България, е населена с толкова бедно население и тук-таме някой позабогатял политик или далавераджия.

Затова страната ни, която има доста привлекателна данъчна система, не само че не привлича инвестиции и бизнес, а напротив – губи инвестиции и бизнес, и то драстично, особено през последните години. Беззаконието, което е другото име на корупцията, принуждава и българи,и чужденци да бягат от страната.

Вечера получих е-мейл от една близка, която имаше добър бизнес във Варна и с която работехме и си партнирахме чудесно. Преди няколко месеца тя замина за Дубай. Сега работи и живее там. И не смята да се връща. Много й харесвало. Какво? – “Иначе на въпроса как е Дубай – :) – ами на мен ми харесва, заради много неща, най-вече правилата.”

Чухте ли добре? Заради правилата! Защото без правила и особено без спазването им, не става.

Тук правилата са само за баламурниците. Всички други ги заобикалят, прескачат, газят. Кой както може. И после искаме да сме заможни, да има добра икономическа среда, да има чуждестранни инвестиции! В страна, в която цари беззаконие? Няма как да стане.

Организациите на чуждестранния бизнес в България неотдавна заявили, че корупцията вече не била проблем номер 1, а “нестабилната бизнес среда”. По- горе нали доказахме, че тази “нестабилност” се дължи на корупцията ☺, т.е. чуждият бизнес срамежливо, с евфемизми, всъщност казва, че корупцията продължава да е проблем номер едно, но всички си правят оглушки, защото така им отърва.

Междувременно ни залъгват с измислени проблеми, като трябва ли да се актуализира бюджета и с колко. Все едно не знаем, че колкото и нови кредити да се вземат, те ще бъдат “усвоени” по познатата до болка схема.

Проблемът на България не е финансов. И ако чакате нещата да се оправят, ще почакате …