Атина между Брюксел и Москва. Част 2

Несъмнено събитието с най-ключово значение за Стария континент от началото на 2015 г. е ситуацията около Гърция след победата на СИРИЗА на предсрочните парламентарни избори през януари. Въпреки че две места не достигнаха за пълно мнозинство, на помощ се притече също толкова екстремистката партия „Независими гърци“. Това позволи на Алексис Ципрас да създаде кабинет и сам да заеме премиерския пост. И оттук насетне започна да става все по-интересно.

Коментар на университетския преподавател, бизнесмен и дипломат гл.ас. д-р Йоаким Каламарис.

В актива на седмицата тази седмица ще разглеждаме облигациите на Гърция и ще направим съпоставка с правителствени ценни книжа на други страни от Европа. 

Какво обаче доведе до скока на доходността по гръцките книжа над 10%? Всичко лошо за Атина на практика започна, след като ЕЦБ реши да не приема правителствените облигации като обезпечение за отпускането на кредити след 11 февруари. Финансирането на гръцките банки все пак продължи, но само чрез програмата за спешна ликвидност помощ – ELA. Помощта по линия на ELA е възможна само за платежоспособни банки и тъй като нейният капацитет подлежи на одобрение от ЕЦБ. Tова прави достъпът до средства за гръцките банки изключително чувствителен към всякакви промени в решенията на европейските надзорни органи относно платежоспособността на гръцките кредитори. Освен всичко една от големите кредитни агенции – S&P, понижи рейтинга на страната до силно спекулативния клас „ССС“ и запазва негативната перспектива. От международната компания очакват гръцкият дълг да бъде „силно неустойчив“. След новината, за да се противодейства на срив на банковата система, ЕЦБ увеличи за пореден път тавана на ELA до 74 млрд. eвро. Експериментът на СИРИЗА продължава, като в никакъв случай не бива да се изключва възможността всичко да приключи с излизане на Атина от еврозоната. Да, за мнозина подобно развитие все още изглежда крайно, ако погледнем фактите, в момента икономически и финансово Атина е в тежест на Стария континент. Правителството там пък поддържа линията на евроскептицизъм, което видяхме отчетливо при визитата на Ципрас в Москва. И все пак, дали един подобен ход би разклатил Европа? Първо, Гърция не е сред водещите икономики на континента. И второ, Стария континент едва ли се склонен да се съобразява вечно с правителството в Атина, особено във времената на тежък икономически застой. Най-интересният въпрос оттук нататък е ще има ли печеливши от тази продължителна игра на нерви или всички отново ще бъдат на страната на трайно губещите. 

Първото събитие, което ще представлява интерес през тази седмица е срещата на Еврогрупата на 24 април. Това всъщност е ключовата дата за бъдещето на гръцкия въпрос, което бе потвърдено и лично от Янис Варуфакис. Финансовият министър на Гърция предлага пет точки, за да може държавният дълг на страната да стане жизнеспособен. Според него това е възможно чрез съчетание на реалните бюджетни излишъци и разумно преструктуриране на дълга, чрез обвързване на финансовите задължения с БВП на страната. Освен това също чрез инвестиции по линия на ЕЦБ, чрез създаване на "лоша банка" за необслужваните кредити и чрез реформи в подкрепа на производството. Предстои да видим дали предложенията ще бъдат одобрени от колегите му от еврозоната.

Второто събитие, което сме подбрали като по-ключово е заседанието на Английската централна банка. Очаква се институцията да не понижи за момента допълнително запази рекордно ниските си лихви, въпреки че инфлацията удари 0%. Наскоро в отворено писмо до британския финансов министър гуверньорът Марк Карни каза, че има рискове, свързани с прогнозите за инфлацията. По този начин той призна за първи път публично, че банката е готова да разшири текущия обем на количественото облекчаване или да понижи още рекордно ниския лихвен процент, ако тенденцията се запази. По думите му допълнително намаляване на ставката може да има по-малко нежелани ефекти върху предлагането на кредити за икономиката на Великобритания предвид по-силната капитализация на банките днес. Така че новините от Острова също обещават да са интересни.