Как ще ги стигнем... румънците?

От Мартина Ганчева, водеща на Новините ON AIR и международен редактор
Публикувана:

"Добре дошли в Румъния. Седмата най-голяма държава в Европейския съюз. Първа по икономически растеж в Общността (5,6 на сто за първото тримесечие на тази година). Букурещ е шестият най-голям град от ЕС след Лондон, Берлин, Париж, Мадрид и Рим. А цената на живот е с 50 % по-ниска от тази в останалите страни-членки. Румънската столица е първа по бърз интернет и девета по евтин таксиметров транспорт”. Така започва клипът на северните ни съседи за състезанието за домакинство на Европейската агенция за лекарствата. Той ми припомня и други факти. Че антибиотиците отвъд Дунава са поне два пъти по-евтини, отколкото у нас. Че медикаменти, които тук не се намират дори и с рецепта, в Румъния са налични. Че северните ни съседи си имат Служба за бърза помощ, създадена от родения в Сирия лекар Раед Арафат, която работи по модела на Франция, Германия и САЩ и действа по строги изисквания и стандарти. Времето за пристигане на линейката е 8 минути в градовете и 20 минути в селските райони. Всички нарушения се наказват с незабавно уволнение.

Добрите примери от Румъния съвсем не свършват дотук. От 1 юни 2006 година насам пенсионерите пътуват безплатно с наземните превозни средства в Букурещ – автобус, тролей и трамвай. При минимална работна заплата от 638 лева, билетчето в румънската столица излиза около 57 стотинки. Учениците, студентите и пенсионерите от провинцията ползват карти с 50 процента намаление. А от 1 февруари тази година учащите имат още едно преимущество – пътуват безплатно с вътрешния железопътен транспорт.

Румъния е на път да стане и данъчен рай. Икономическата звезда на Европа или балканския тигър, както все по-често я наричат, планира да премахне над 100 малки държавни такси. Една от многото причини северната ни съседка да е топ дестинация за чуждестранни инвеститори. Въпреки политическите боричкания, които все още дърпат държавата назад, страната изживява икономически ренесанс. През годините в страната влязоха компании като Deutsche Bank, производителите на гуми Continental и Michelin, Daimler Ag, Ford, Nokia, Bosch, Microsoft, Adobe, Intel, Electronic Arts и Amazon. Наскоро Mitsubishi обяви, че ще отвари завод за двигатели в Румъния. Подразделението на европейския аерокосмически концерн Airbus - Airbus Helicopters, ще започне производство на хеликоптери Super Puma MK1от догодина. А Pepsi се ориентира към северната ни съседка още през 2009-а, когато инвестира 150 милиона долара за най-големия бутилиращ завод в Европа.

Румъния въведе защита и за родната индустрия. След продължителни обсъждания долната камара на парламента одобри закон, който задължава супермаркетите поне 51% от продаваните хранителни стоки да са произведени в страната. Това правило се отнася за месо, плодове, яйца и зеленчуци. Изключение се прави само през зимните месеци, когато вносът е голям и чуждите зеленчуци и плодове могат да бъдат до 70%. Законът влезе в сила миналата есен и се отнася само за супермаркетите с оборот над 2 млн. евро годишно. С тази промяна Румъния се нареди сред европейците, които въвеждат вътрешни правила в защита на родното производство.

Със своите богатства като петрол, газ, въглища, сол и злато, тя има всички предпоставки да бъде и енергийно независима. Освен това отвъд Дунава предоставят много ниски такси, може би едни от най-ниските в Европа, правото за експлоатиране на тези богатства. Благоприятен фактор за компании като ОМВ, "Шеврон” и „Ромгаз”. Всъщност северната ни съседка първа предложи гражданство срещу инвестиции и тази инициатива беше предприета още преди икономическата криза тотално да завладее региона. Страната е пресечна точка на три големи международни пазара – Европейският съюз, Балканите и страните от ОНД, и на три паневропейски транспортни коридора – коридор №4 от Западна към Източна Европа, коридор №9, който свързва Севера и Юга, и №7, който улеснява речния междуконтинентален превоз (река Дунав). Румъния има по-разнообразен и по-голям диапазон във външноикономическите си отношения още от епохата на Николае Чаушеску. Тя не беше толкова васална и обвързана само със СССР. Не унищожи своя индустриален потенциал, а бавно и постепенно го реформира, като направи смесени дружества с известни световни фирми. По-големият вътрешен пазар и наличието на средна класа също наклониха везните в полза на северната ни съседка. Времето от началото на 90-те, когато Румъния беше срамежлива по отношение на чуждестранни инвестиционни проекти, остана в миналото.

Там, в миналото, северните ни съседи искат да затворят и корупцията. Наскоро в социалните мрежи беше разпространена обява за работа в парламента, в която се изисква от служителите по чистотата да имат чисто съдебно минало. Някой се пошегува, че критерият е валиден за чистачите в институцията, но не и за народните представители. Дракула още не е надвил рушветите, но резултатите от миналата година са феноменални. 1271 души са обвинени за корупция по високите етажи на властта за 2016 г. Сред тях има 3 министри, 6 сенатори, 11 депутати, 47 кметове, 16 магистрати, 21 директори на национални компании. Северните ни съседи започнаха да заключват провинилите се и във виртуален Музей на корупцията.

Разбира се, и отвъд Дунава не всичко тече гладко. Срещу Лаура Кьовеши – шефката на Дирекцията за борба с корупцията, заваляха обвинения, че праща невинни хора в затвора, за да се образуват "шумни дела”, че работи прекалено тясно с Румънското разузнавателно управление и действа като „политическа полиция” с методи, характерни за Секуритате. Каквито и да са похватите, каквото и да е отношението към "ловците” на виновните, съседите ни се радват, че най-сетне правосъдието действа срещу корумпираната политическа класа. Показателно е и доверието, на което се радва Антикорупционното звено - близо 60%.

Не толкова голямо е доверието към новите стари управляващи. Един от поводите за недоволство - в Румъния около 1 милион възрастни хора оцеляват с 260 лв. на месец. В същото време най-богатият пенсионер получава колкото 100 бедни. Неврохирургът Леон Данаила е направил 36 000 мозъчни операции за цялата си кариера. Пенсията му е в размер на 2 600 леи или 1300 лв. Но други като него, които са прекарали целия си живот в болницата, едва свързват двата края. Затова румънския министър на труда обеща, че след влизане в сила на новия закон, всяка една пенсия ще бъде преизчислена. И побърза да уточни, че нито една пенсия няма да бъде намалена след преизчисляването. Дали новия стар кабинет ще си удържи на обещанията, предстои да разберем наесен!
А дотогава ние ще продължаваме да сочим с пръст Румъния и да се питаме – как ще ги стигнем северните ни съседи!

Мартина Ганчева е водещ и международен редактор на Новините ON AIR по Bulgaria ON AIR. Тя е магистър по международни политически отношения и сигурност. Има подчертан интерес към Румъния и това не е случайно – завършила е румънска филология, автор е на редица анализи за медии и е търсен коментатор в ТВ студия по темата. Преди две години преведе автобиографичната книга на президента на северната ни съседка Клаус Йоханис. Тя е и единственият български журналист, взел интервю от Траян Бъсеску като действащ президент на Румъния. Мартина е автор на анализи по международни теми и прави интервюта с изявени личности от чужбина, които могат да разкажат вълнуващи, полезни и вдъхновяващи истории. Сред последните й ексклузивни срещи са тези със заместник-председателя на Европейската комисия Юрки Катайнен и с европейския комисар по правосъдието Вера Юрова.

Текстът е публикуван в рубриката "За здравето на обществото" на вестник "Лечител".

 

 

Коментари ( 0 )