Еврогрупата взе решение за механизма за спасяването и закриването на банки

След 16-часови преговори финансовите министри на държавите от еврозоната са постигнали основно споразумение за закриването на проблемни банки и разпределение на разходите, съобщи председателят на Еврогрупата Йерун Диселблум, цитиран от CNBC.

Споразумението ще започне да се изпълнява в “кипърски стил” – в спасяването на затруднените банки ще бъдат въвлечени техните вложители. Притежателите на големи депозити ще са първите, които ще подпомогнат финансовите институции в усилията им да оцелеят.

Ако след това са необходими повече средства, ще бъдат използвани националните фондове за преобразуване на банките. Ако и след това има нужда от допълнителни финансови средства, те ще бъдат осигурени от специален фонд, който ще се формира през следващите 5 до 10 години.

Държавите-членки ще разполагат с набор от инструменти и общи правомощия за преодоляването на банкови кризи, посочва се в официалното съобщение на Еврогрупата след заседанието. Те ще трябва да създадат фондове за преобразуване, за да гарантират ефективното прилагане на инструментите за оздравяване на банките.

“Европейски фонд ще има, но през първите години това ще бъде национална отговорност. Мисля, че очертанията на механизма, неговата рамка и как той ще работи стават все по-ясни”, коментира Диселблум.

Заради кризата европейските финансови министри започнаха да мислят как точно да се справят със затруднените банки – ключов момент от бъдещия банков съюз в еврозоната. Бяха създадени нови правила за надзор над банките, но въпросът с банковите фалити остана отворен, за да се мислят начини за скъсване на връзката между финансовите институции и правителствата.

Според анализатори сделката е ключова стъпка към защита на еврозоната от друга криза. Все още обаче подробностите по плана за закриване и стабилизиране на банки предизвикват раздори. Германия например не желае общият спасителен фонд на еврозоната да се използва за стабилизиране на банки, докато Италия и Испания са на противоположна позиция.

Освен за средствата има разногласия и за броя на обхванатите финансови институции. Спори се и за това кой трябва да има последната дума за закриване на проблемните банки.

Министрите освен това предлагат механизмът да започне да се прилага от януари 2016 г., а не от 2018 г., каквито бяха първоначалните планове.

Литовското председателство на Европейския съюз (ЕС) ще продължи да работи с парламента, за да се постигне окончателно споразумение до 11 декември, съобщават от Брюксел.