България продължава да е най-бедната страна в ЕС

България продължава да е най-бедната страна в ЕС - около 22% българи живеят под прага на бедността. Това се посочва в доклад, изготвен от Института за икономика и Международни отношения и Фондация „Фридрих Еберт“. Изчерпаният модел на икономически растеж в страната и неправилното преразпределение на социалните помощи са причините за задълбочаването на кризата с бедността у нас.

Моделът на икономически растеж въведен през 1997 година, освен, че не води до растеж, затруднява излизането на България от икономическата криза, в която се намира. Това пряко води до увеличаване броя на бедните хора в страната, показва анализа на макроикономическото развитие на бг икономика през 2013 година. Дефлацията, сътресенията в банковата система и фискалната политика са другите проблеми, с които държавата не може да се справи и водят до сериозни социални проблеми. 

"Тази година ще имаме бюджетен дефицит, който ще прехвърли маастриските критерии. Това неизбежно ще постави въпроса за някакво преструктуриране на разходите, които ще имат негативни последици в борбата с бедността, т.е. има устойчиви монополистични структури и деформирани ценови съотношения. Например въпроса с повишаването на електроенергията това в крайна сметка е вследствие на  наличието на монополистичните структури, които много трудно се повлияят от някакво регулиране и високите цени на енергия са свързани с т.нар енергийна бедност." - коментира проф д-р Ганчо Ганчев.

България продължава да бъде една от най-ниско задлъжнелите страни в ЕС от гледна точка на държавния дълг, но дори ниското му равнище - около 20% от БВП, не успява да гарантира финансова стабилност на държавата и провеждане на добри политики за намаляване на социалното неравенство в обществото.  Потвърждение на това е, че 1/3 от бедните българи работят. 

За миналия програмен период България е усвоила 307 млрд. лева за насърчаване на икономическия растеж и заетост на по-слабо населените региони. Реално средствата се вливат в икономиката едва през 2010 година, тъй като първите 3 години се водят нулеви, заради липсата на опит на държавната администрация и бенефициентите по проектите. 

"2014 година отново се очаква да бъде нулева за новия програмен период 2014-2020г. - споразумението за партньорство бе подписано през август като се има отново цялата процедура при най-добър късмет първите договорени средства ще се случат второто тримесечие на 2015 година." - отбеляза доц. Десислава Стоилова от Фондация „Фридрих Еберт“.

Така средствата от новите оперативни програми ще повлияят позитивно на БВП най-рано през 2016 година. В контекста на стратегията за националната програма за развитие на България е да се намалят живеещите в бедност с 260 000 души до 2020 година.