Пазарът на земеделска земя ще се развива с по-умерени темпове, твърди експерт

Очаква се в определени области на страната цените на земеделската земя да започнат да падат. Това каза в сутрешния блок на телевизия Bulgaria on Air Борислав Петков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. 

От асоциацията очакват и спад на сделките като цяло на първичния пазар. По думите на Петков на пазара са останали т. нар. трудни сделки – земи с много собственици, както и земи, за които има сериозно разминаване между купувачи и продавачи. Очакванията му са това да отшуми за период от няколко месеца.

Според експерта пазарът ще се развива с по-умерени темпове през годината. “Имайки предвид състоянието на земеделската земя в момента, тази еуфория, която беше, бързо отшумя”, коментира Петков.

Според него по-ниските изкупни цени на земеделската продукция през миналата година са отрезвили инвеститорите, а “инвеститорите-камикадзета” са се отдръпнали от пазара.

“Цената на земята е функция от много фактори и приходът, който се получава от нея, е един от основните. При година, каквато беше 2013 г. – с добри добиви, но ниски изкупни цени, доста хора се отрезвиха. Земеделието е бизнес, който трябва да се гледа в дългосрочен аспект”, допълни Петков.

Той посочи, че тенденциите при цените на зърнено-житните култури са надолу и тази година. “Така е в световен мащаб – запасите се предвижда да са с около 4-5% повече, оттук и по-ниската цена. Не знаем какво ще се случи в Украйна. Последните доклади от департамента на САЩ ясно показват, че тенденцията е цената на пшеницата да се движи в рамките на миналогодишните нива, дори малко под това. Това оказва влияние и върху пазара на земя”, коментира той.

Според него земеделските производители и инвеститорите си правят по-добре сметката след колко време ще си възвърнат инвестицията. И докато миналата година 80-90% от субсидиите са били насочени към покупка на земя, тази година по-голямата част от европейските средства за българските стопани отиват за погасяване на кредити, лизингови вноски и покупка на торове.

“Земеделските производители са получили сравнително по-малък доход спрямо миналата година, не са могли да покрият разходите си и не са имали свободни средства да подготвят производството”, поясни Петков.

Според него има доста притеснени стопани, притиснати от банки и лизингови компании. На пазара се предлагат и доста финансово затруднени бизнеси в селскостопанския сектор.

Що се отнася до предложените законодателни промени, с които да се даде предимство на животновъдите при отдаването под наем на общински и държавни земи, Борислав Петков коментира, че подобна мярка може да бъде окачествена от Европейската комисия като нерегламентирана държавна помощ.

“Животновъдството като сектор трябва да бъде подпомагано, въпросът е дали това действие няма да се приеме от ЕК като нерегламентирана държавна помощ. Подобно подпомагане можеше да бъде направено по друг начин, с широк диалог, за да не сме уязвими пред ЕК”, коментира той.