Историята на един провал

Ако всичко върви по план, до 20 август воденото от Сириза правителство в Гърция трябва да постигне споразумение с кредиторите си за трета спасителна програма. Този пакет финансова помощ вероятно ще е за €86 млрд. Така Гърция ще е получила от 2010 насам три спасителни пакета външно финансиране за общо €430 млрд – или по €39 000 за всеки мъж, жена и дете в Гърция.

Подобно на предишните спасителни програми, и третата няма да успее да спре смъртоносната спирала в Гърция. Експертите от ЕК, ЕЦБ и (особено) МВФ сгрешиха от самото начало перспективите за гръцката икономика.

Експертите не успяха да приемат адекватна теория за определяне на националния доход. Вместо това те започнаха да теоретизират, процес, който на моменти се оказваше объркан и политически мотивиран. Резултатът бе поредица от доста оптимистични прогнози за гръцката икономика, последвани от политики в погрешна посока.

Това, което липсваше в инструментариума на експертите е монетаристкият модел за определяне на националния доход. Монетаристкият подход предвижда промените в паричното предлагане, взети най-общо, предизвикват промени в номиналния национален доход и ценовото равнище. Увеличението на широките пари и номиналния БВП са тясно свързани, както показват данните.

ЕЦБ започна да влияе на гръцката валутна политика през 2001, когато на Гърция бе разрешено да приеме еврото на основание на това, което мнозина смятаха за неверни показатели. Широкоприето е мнението, че експертите от Hellenic Statistical Authority са манипулирали данните. Експертите от Eurostat, европейската статистическа агенция имат съмнения за данните. И все пак Гърция бе допусната в блока на еврото.

След фиаското на Northern Rock и банковата паника от септември 2007 и след банкрута на Lehman Brothers през септември 2008 ЕЦБ позволи предлагането на държавни пари да се увеличи. После, през 2009, Юрген Стак, главният икономист на ЕЦБ убеди Жан-Клод Трише – президентът на ЕЦБ, че държавните пари (монетарната база) растат твърде бързо и че има непосредствена опасност от прекомерна инфлация. В резултат на това през пролетта на 2010 ЕЦБ оттегли нестандартните си мерки (разбирай: кредитиране) за гръцките банки.

Оттеглянето на ЕЦБ е повратен момент в ръста на широките пари в Гърция. Оттогава досега те и гръцката икономика се свиват. Това се случва въпреки масивните фискални стимули (фискален дефицит от 12.7% от БВП) през 2009. Парите доминират. Важното е да се следи ръстът на широките пари.

Гърция бе в беда и имаше нужда някой да й протегне ръка. Но ЕК и ЕЦБ не вярваха на гръцкото правителство на Георгиус Папандреу, което дойде на власт след изборите през октомври 2009. И така, през март 2010 повикаха МВФ да помогне за осигуряване на ново финансиране за Гърция. Управляващият директор на МВФ, Доминик Строс.Кан, който се готвеше да се кандидатира за президент на Франция като избраник на социалистическата партия, повече от всичко искаше да помогне на гръцките социалисти.

През 2010 Гърция получи масирана помощ, с която счупи рекорда за най-голям дълг към МВФ спрямо националната квота. Едно от условията за ‘изключителния достъп’ бе дългът на страната да е устойчив– което, разбира се, не беше така. Провалът на МВФ в Гърция ни връща към спомените от Азиатската финансова криза от 1997-98, когато видях грешките от първа ръка, в качеството си на специален съветник на президента на Индонезия Сухарто.

Първата и втората спасителна програма за Гърция от май 2010 и февруари 2012 насърчиха ръста на гръцките държавни пари. Но банковите пари, които са около 80% от парите изобщо (M3), се свиха много бързо. В резултат на това M3 падна след финансовата помощ, както и номиналната (и реалната) икономическа активност.

Най-лошото предстои. Последните данни за държавните и банкови пари в Гърция са за юни. Оттогава до сега, със затварянето на банките и налагането на капиталов контрол, нещата се влошиха. Това вещае още неприятности както за гръцките банки, осигуряващи над 80% от парите в Гърция, така и за икономиката.

Ако бяха налични актуални данни, убеден съм, че необслужваните кредити биха били много по-големи отколкото през първото тримесечие на 2015. С колапса на паричното предлагане и малкия шанс за възстановяване на предлагането на пари от търговските банки, голяма част от необслужваните кредити ще бъдат отписани. В резултат на това гръцката банкова система ще изпадне в несъстоятелност. Това означава, че призивите за четвърти пакет за Гърция ще започнат съвсем скоро.

От проф. Стив Ханке

Публикувана тук на 4 август 2015

Четете още независими коментари и анализи в Блог.