"Данните на БНБ за дълга не са тревожни. Методологията, по който той се измерва обаче, е порочна“, заяви в ефира на Bulgaria On Air финансистът Емил Хърсев. Той уточни, че става дума за международна финансова статистика, по която работи и Международният валутен фонд.
„Огромна част от дълга на България (около 80%), всъщност не е на България. Той е частен и няма да бъде платен с пари на данъкоплатците. Това са вътрешногрупови обороти между отделни компании и не се отразяват по никакъв начин на икономиката на страната“, обясни Хърсев.
Според него около 6,7 млрд. евро са задълженията на банковия сектор. От тях около 2 млрд. евро са междубанкови задължения.
„Една банкова група е финансирала дъщерния си трезор в България, но вместо да даде капитал, за да бъдат покрити изискванията на БНБ, е предпочела така наречените капиталозаместващи инструменти. Става дума за подчинен срочен дълг или дългосрочни финансирания, които и да се върнат, и да не се върнат, не би имало значение извън групата“, твърди финансистът.
По думите му забавеното нарастване на частния дълг е показателно като тенденция. „Преди 2008 г. той се увеличаваше с около 20% годишно, най-вече за сметка на банковия сектор, който тогава се разширяваше главоломно. Въпреки това все още е рано да търсим добрата новина. Положителна тенденция ще е едно трайно повишение на заемите, което към момента не се случва“, посочи Хърсев.
Риск от рецесия има, но не е голям, твърди още той. „Икономиката ни се намира на дъното. Ръстът е минимален, дори може да се каже, че влиза в рамките на статистическата грешка“, посочи експертът.
Много политика и малко икономика - така Хърсев определи актуализацията на бюджета.
Като важни условия за раздвижване на бизнеса и кредитирането, той посочи, че е важно да бъдат премахнати ненужните такси и регулаторни режими, да няма пряка намеса в бизнеса и излишни забрани. „Ако не можеш да помогнеш, недей да пречиш. Задължение на държавата е да пази външни фактори да не вредят на предприемачеството. От години страдаме от вътрешнообщностната контрабанда. И преките щети са за бизнеса, а не толкова за бюджета“, посочи Емил Хърсев.
По думите му, ако тези доставки е можело да бъдат обложени, те не биха дошли в България. „Заради този процес обаче нашите стоки не се реализират на пазара, тъй като нелегалните продукти са с минимум 20-30% по-ниска цена. Видяхме как изкупните цени на зеленчуците скочиха почти двойно, след като беше пресечен един такъв канал“, аргументира се финансистът.
11 убити при залавянето на митичния наркобарон Ел Чапо
Министър Керязов предложи брак на любимата
Мотористи от цялата страна се събират в София днес
Ремонт променя движението по Софийския околовръстен път
Инсулиновата чувствителност и стареенето - защо метаболитното здраве има значение за дълголетието?
Кога да посетим спешно отделение при дете с висока температура?
Моите здравни права: От раждането до 18 години – какви безплатни прегледи и изследвания се полагат на децата?
Контролът върху лечебните дейности в България: НЗОК и ИАМН в светлината на добрите европейски практики и ограниченото финансиране
Историческа мисия: BepiColombo навлезе в орбита около Меркурий
Едуин Хъбъл: Човекът, който доказа, че Вселената се разширява
Вода с лимон сутрин: Реални ползи за здравето или просто поредният мит?
Космически канибализъм в Андромеда: Гигантска звезда погълна своята спътница
АПИ излезе с важно предупреждение към всички шофьори за понеделник
Честваме паметта на свети апостол Филимон и на свети Михаил воин българин
Археологическо откритие във Варна изпревари цивилизациите на Древен Египет и Месопотамия
Убийството на Георги Марков и ролята на КГБ отново във фокуса на британско разследване
Слабото звено в киберсигурността на Европа са обикновените бизнеси, които никой не е защитил
Димитър Радев: ЕЦБ трябва да е готова за ново повишение на лихвите
Европейският енергиен пазар изпраща предупредителен сигнал за икономиката
35-часовата работна седмица е лукс, който Mercedes вече не може да си позволи