Съветът на ректорите в България настоява за промяна в модела на финансиране на учебните заведения. В момента България получава най-малко пари за образование в сравнение с останалите европейски държави, коментира в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR проф. Ваньо Митев, председател на Съвета на ректорите. По думите му сумата, която следва да бъде разпределена от европейските средства за следващите седем години, е 10% или 1.5 милиарда лева. Тази сума ще бъде поискана от следващото правителство, а решението е било взето преди месец в Русе по време на конференция на Съвета на ректорите, представители на БАН, Министерство на образованието и неправителствени организации.
Другото нещо, което трябва да бъде променено по отношение на финансирането според професор Митев, е университетите да излязат от Системата за електронни бюджетни разплащания.
Софийските университети са свързани с такава система, която автоматично изпраща всички пари, които влизат в тях, в Министерството на финансите. „Писахме на финансовия министър и оттам ни отговориха, че и останалите висши учебни заведения ще започнат да използват системата. Така обаче университетите са донори. Ако всеки университет може да влага парите, които получава в търговските банки под формата на депозити, тогава те могат да печелят от парите от лихви,“ коментира Митев. Той уточни, че през последните години бюджетът на висшите учебни заведения е бил съкратен с около 30-40 процента. „Това трябва да се промени, защото съвременно образование не се прави в мизерни условия,“ коментира социологът проф. Михаил Мирчев, които е и преподавател в УНСС. Той допълни още, че в момента по отношение на университетските кадри тече особен преход на смяна на поколенията, подобно на този в политиката. - „Поколението на прехода е изчерпано, но то още държи властта и затруднява развитието и изявата на средното и младото поколение в университетите. Те са под похлупак и този процес ще тече в следващите пет години,“ коментира още проф. Мирчев. Смяната на поколенията ще доведе до промени в съдържателна и комуникационна гледна. Другото нещо, което трябва да се направи е преминаване на правенето на наука към университетите, допълни експертът.
Според проф. Митев е необходим и нов закон за висшето образование. „Едно от положителните неща, които бяха направени в последно време, е въвеждането на рейтинговата система, която осигури допълнителни 5 млн. лв. за университетите тази година,“ допълни председателят на Съвета на ректорите. Според него, ако висшите учебни заведения имат възможност за целогодишен прием на студенти ще успее да привлече повече чуждестранни студенти и оттам повече приходи.
Карапетков прозира акция срещу себе си заради делото "Тракия"
Норвежците вървят към пенсия на 70 години
Дания предлага строги ограничения за руски граждани в Шенген
Макс Ферстапен спечели Гран при на Лас Вегас
Инсулиновата чувствителност и стареенето - защо метаболитното здраве има значение за дълголетието?
Кога да посетим спешно отделение при дете с висока температура?
Моите здравни права: От раждането до 18 години – какви безплатни прегледи и изследвания се полагат на децата?
Контролът върху лечебните дейности в България: НЗОК и ИАМН в светлината на добрите европейски практики и ограниченото финансиране
НАСА инвестира до 171 млн. долара в технологии за бъдещи бази на Луната и Марс
Историческа мисия: BepiColombo навлезе в орбита около Меркурий
Едуин Хъбъл: Човекът, който доказа, че Вселената се разширява
Вода с лимон сутрин: Реални ползи за здравето или просто поредният мит?
Волейболният Черно море с нова победа
Без ток във Варна на 22 ноември 2026
Сребърен медал за боксов клуб Черно море
Сайтът с разписанието на автобусите във Варна не работи
350 души дариха кръв във Варна за седмица
Основни хранителни стоки и повечето зеленчуци поскъпват на борсите у нас
Руски товарен кораб пламна в Балтийско море след атака с дронове
Акция на седмицата: „Първа инвестиционна банка“ АД
Дроновете от войната в Украйна създават нов застрахователен пазар по източния фланг на НАТО