Субсидиите изкривяват пазара

За сектор „Земеделие“ годишно отиват над 1 млрд. лева. Това са европейските субсидии, заедно с българските доплащания. Всяка година тези пари се увеличават. Факт е, че все още не сме достигнали нивата на финансиране на други страни-членки и поради тази причина нашите производители са недоволни, заяви в студиото на „Денят ON AIR” председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоявновa. По думите и България е сравнително нов член на общността и трябва да се съобразяваме с правилата. Правителството всяка година настоява за увеличение на субсидиите, но това е процес, който отнема време, а и е видно, че вече са постигнати конкретни резултати, твърди депутатът от ГЕРБ.

„Безспорно е, че субсидиите изкривяват пазара. Дори мисля, че всички пари през годините, които са получавали страните-членки на общността са направили земеделието по-малко конкурентно.

През 2012 за българските стопани са предвидени общо 190 млн. лева повече субсидии, отколкото бяха планирани за тази година. 20 млн. лева от тях е задължението на бюджета. Близо 85% от парите  за земеделие“, допълни Менда Стоянова.

Тя обясни, че конфликтът с финансирането на сектора се е появил, след като е бил променен начинът на плащане на помошите. „През 2012 субсидиите няма да се дават само на единица площ, както досега, а 100 млн. лева ще бъдат отделени и за други сектори като животновъдство и пчеларство, които досега получаваха в пъти по-малко. Затова и зърнопроизводителите реагираха така“, каза председателят на бюджетната комисия.

Относно пенсионната реформа, Стоянова поясни, че предприетите стъпки са само първата крачка. „Трудно ще се получат сметките, защото демографския срив е сериозен проблем и то не само у нас. В момента нямаме особен избор, за да намалим дупката в НОИ. Именно това, че дефицитът в осигуряването се запълва от данъци и от бюджета изкривява пенсионната система“, призна тя.

Предстои увеличение на осигурителния стаж с две години и в силовите структури, категорична е Менда Стоянова. Няма как да бъде отложено и да се случи с бюджет 2013 например. До средата на 2012 това трябва да бъде факт, ако искаме да продължим реформата и тя да заработи.

„Промяната в Лисабонския договор ще се отрази и на страната ни, но по-скоро съм оптимист. Ние стоим добре, посочват ни за пример за фискална дисциплина. Не можем да си позволим още веднъж събитията от 1996 година. Като цяло страната ни е съгласна общата идея за промени в договорите на ЕС, но нека видим и конкретните детайли, за да бъдем по-категорични“, обясни още председателят на бюджетната комисия.

Вижте целия разговор във видео файла.

06.12.2011