Когато бай Ганю срещна хаджи Генчо

Днес от 22:15 часа в  предаването „Необичайните заподозрени” по телевизия Bulgaria ON AIR проф. Ивайло Дичев анализира темата за традиционните ценности. В разговор с мореплавателя Дончо Папазов ще бъде обсъдена темата „Свободата преди и свободата след 10-и ноември”.

Днес ние – и като казвам „ние” имам предвид не друг, а представителите на нашата вяра и на нашия патриотизъм, се борим за запазване на правото на мъжете да бият жените си и на мъжете и жените да бият децата си и за отнемане на правото на жените да прекъсват нежеланите си бременности. Само дето не се борим за кастрация на различните от нас, макар че и това не е съвсем така, ако се вземат под внимание някои от мерките в Концепцията за ромите на вицепремиера Каракачанов.

Цялата офанзива, започнала още от демонизирането на Истанбулската конвенция, минава за защита на традиционните български ценности, но дори въпросът доколко са български е спорен. Те издайнически напомнят консерватизма на руските „традиционни духовно-нравствени ценности“, които заедно със здравото семейство и религиозния канон, включват и силната власт, национализма и пр. Дали принадлежат на „духовно-нравствената” сфера или изразяват политически интереси – тези на бившия Съветски съюз срещу старите му врагове от времето на Студената война, личи дори само от факта, че са изложени не къде да е, а в Доктрината за националната сигурност, подписана от Путин през 2016 г. Но поне става ясно какво се очаква и от българските традиционни ценности – да се противопоставят на евроатлантическите влияния и да отворят пътя ни назад и на Изток по Православната дъга. Предлагам под лозунга: „Всеки шамар на детето – пирон в ковчега на ЕС!”.

Всъщност в нашата култура шамаросването на децата и на свое основание буди умиление, което край другото дължим на килийния даскал хаджи Генчо – герой от „най-българското произведение” на Любен Каравелов „Българи от старо време”. Когато даскалът праща един от учениците си да му налее вода, „най-напред го побие малко, за да не строши стовните”, а вкъщи е истински тиранин и „неограничен монарх”. Само че Каравелов е писал повестта си през 1867 година и още тогава за него хаджи Генчо е българин от старо време, чиито „традиционни ценности” осмива. Впрочем, смехът му съвсем не е смешен, защото става ясно, че домашната тирания на хаджията е лишила от живот двамата му сина, прогонила e третия, а дъщеря си на всяка цена иска да вкара в манастир. Образът му разкрива, че моралният традиционализъм, не без алибито на църковната показност, освен че е лицемерен, убива младите. Ако не непременно физически, то със сигурност символически.

Целия коментар четете в Offnews.bg