Десислава Францова: Спортът е вид допинг за обществото

Деси, ти си сред новите лица на спортните емисии новини по  Bulgaria ON AIR. Разкажи малко повече за себе си – коя е Деси Францова?

Идвам от малък град – Козлодуй. Там прекарах повече от половината си досегашен живот, а след това дойдох в София, за да следвам журналистика. Обожавам да разказвам истории, да чета, да пиша. Много съм любопитна и може би затова и избрах да стана журналист. Щастливата случайност ме срещна със спортната журналистика и до ден-днешен не спирам да се занимавам с нея. Трудно бих се описала като човек, но ако трябва да избера няколко думи – емоционална, твърдоглава и жертвоготовна. Винаги съм казвала, че съм момиче с душа на момче, защото има много неща, които обичам да правя, въпреки че не са типични за една жена. Футболът е едно от тях.
 

Имаш опит като репортер и телевизионен водещ. Кои са най-ценните уроци, които научи за спортната журналистика досега?

Научих, че уроци се учат всеки ден, най-вече на терен. Как да представиш един шампион, как да покажеш достойнствата на една загуба и липсите в света на спорта. Но най-важното което научих, е че спортът е вид допинг за обществото. Спортните постижения са един от двигателите на нацията, който може да я накара да се движи само напред и нагоре. Те провокират тези отзивчивост и любов, присъщи за балканските народи. Да вземем за пример Световното първенство по футбол през 1994 година, победите на Кубрат Пулев, на Григор Димитров, на ансамбъла ни по художествена гимнастика.

Защо реши да се впуснеш именно в тази част от журналистиката?

Спортът винаги е бил моя страст. Никога не съм си мечтала преди да бъда спортен журналист. А днес изобщо не мога и да мечтая да бъда друго. Очевидно съдбата най-добре си знае работата.

Освен водещ на спортните новини, ще те виждаме и в ролята на репортер. Коя е спортната история, която винаги си искала да разкажеш?

Обожавам, когато разказвам историите на не толкова познати спортисти и най-вече тепърва развиващи се деца. Такива истории за малки шампиони, които в последствие се превръщат в големи поводи за гордост, са много вълнуващи. Те са началото на нещо ново и смятам, че с талантите, които имаме сега и които продължават да се развиват, можем да сме спокойни за спортното бъдеще на България.

А има ли спортист, от когото мечтаеш да вземеш интервю?

Много са. Но нека да започнем от Димитър Бербатов. Той бе причината да заобичам футбола. Много е важно един спортист да бъде пример както на терена, така и извън него. За мен той е олицетворение на взаимодействието между талант и интелект. В световен мащаб такъв е Лука Модрич. Един скромен хърватин, доказал се като най-добрият плеймейкър в света.

Цялото интервю може да прочетете на az-jenata.bg