Калин Манолов: Не можеш да се обявяваш против войната и в същото време да защитаваш диктатура

Ударите на САЩ върху сирийската авиобаза "Ал Шайрат", където според американското разузнаване Асад е съхранявал химически оръжия, очаквано възбудиха полярни, предимно негативни реакции, по света и у нас. Сигурно е нормално потърпевшите да обират съчувствието на всички – независимо дали са обгазени деца или убити военни. Но ми се струва несправедливо единственият начин, по който диктаторите могат да бъдат възпрени – силата, да се осъжда от позициите на либертарианството, които споделям.

Да, принципът за ненасилие е водещ в човешките отношения. Да, войната е само една по-скъпа правителствена програма. Да, отношенията между хората и нациите не трябва да се основават върху насилието. Но лоши хора е имало и винаги ще има. Не можеш да се обявяваш против войната и в същото време да защитаваш диктатура – в случая тази на династията Асад. Това означава да не одобряваш насилието между държави, но да го приемаш, когато едно правителство го упражнява над собствените си граждани. Означава да се противопоставяш на употребата на сила срещу въоръжени противници, и да я одобряваш срещу невъоръжени. При това с абсурдни от гледна точка на здравия разум аргументи.

Най-кървавите сблъсъци в историята не са войни между нации, а граждански войни между хора от една нация, които не са успели по мирен път да изработят общ закон, принципи и правосъдие. Сирийският случай е точно такъв. И исторически „заслугата“ за това е на СССР/Русия, не на САЩ, още от началото на 60-те години на миналия век, когато социалистическата партия БААС дойде на власт в Сирия. Хафез Асад е президент на страната до смъртта си през 2000 г., Башар Асад оттогава досега. През всичките тези години Сирия бе най-близкият съветски/руски сателит в Близкия изток. Там нямаше нито свобода, нито демокрация – както ги нямаше в комунистическа България. Кой поред Живков още щеше да ни управлява, ако САЩ и западният свят не бяха свалили комунизма? Можеха и „да не се намесват във вътрешните ни работи“, нали?

Но пацифистите се съмняват във вината на Асад. Не било доказано, че той е обгазил Хан-шихун. Не сме били сигурни, че Сухой-22 , изстрелял ракетите със зарин, е бил руски – или сирийски, подарен от руснаците, все едно. Асад нямал химически оръжия. А спомняте ли си какво каза не по-малко осмивания от Тръмп Буш-син, когато не намериха химически оръжия в Ирак – че Саддам ги е изнесъл в Сирия? Не ви се вярваше? Е, сега може би сте повярвали. А по-вероятно да не сте, ако като миските се борите за световен мир.

Конфликтът в Сирия отдавна излезе от контрол предимно благодарение на сегашния руски и предишния американски президент. Всеки американски президент на мястото на Тръмп, вкл. Хилари Клинтън, би реагирал в подобна ситуация по същия начин. Удряйки авиобазата, осмиваният не без основание нов американски президент зае мястото си на световната политическа сцена, което СТРАНАТА му, а не самият той, му отрежда. Да, на „световен полицай“. Може ли без полицаи, когато има престъпници? И когато тези престъпници разполагат с химическо, а покровителите им - и с ядрено оръжие? И ако САЩ не е полицай на света, повече ли ще ви хареса да бъде Русия?

Нека всички, които наистина са загрижени за мира, които наистина обичат човека и милеят за оцеляването му, осъзнаят, че за да бъде забранена войната, употребата на сила трябва да бъде обявена извън закона. Докато това не стане, диктаторите трябва да бъдат озаптявани със сила. Защото са пълни психопати. Те ненавиждат всичко живо и убиват всичко живо. Докато не убият самите тях. В Сирия това предстои.

Коментарът на Калин Манолов е публикуван във Facebook профила му.