Априлски успехи от Георги Лозанов

Водещият на "Необичайните заподозрени" е редовен коментатор по актуални теми в сп. Esquire

07.04.2017 | 12:40 Редактор: Константина Маркова
Априлски успехи от Георги Лозанов

Водещият Георги Лозанов е редовен коментатор в списание Esquire. Над какво акцентира този месец - вижте в анализа. 

1719 – романът на Даниел Дефо „Робинзон Крузо” излиза и се превръща в най-мощната литературна метафора на човека-свят, който носи цивилизацията в себе си и започва да я възпроизвежда, където и да попадне.

Романът обаче днес ни кара повече да се възхищаваме от Петкан, защото Робинзон Крузо фактически е бежанец, станал жертва на бедствие и търсещ убежище. Така че само бихме могли да се поучим от начина, по който местният човек го приема, както и от способността на двамата да преодолеят смайващите културни различия помежду си и да живеят заедно.

1820 – на остров Милос в Егейско море е намерена статуята Венера Милоска, за която се счита, че е създадена някъде между 130 и 90 г. пр.н.е. Оттогава образът й влиза в съзнанието на всеки що-годе интелигентен човек на планетата и продължава да олицетворява физическо съвършенство и еротика, независимо че модите и лайфстайлът сменят все по-бързо представите за женска красота в съвременната култура. Явно, че извън тях, или по-скоро на дъното им стои една неизменна матрица, която древногръцкият скулптор е уловил. Освен за красота, същото се отнася и за добро, и за истина.

1879 – Учредителното събрание приема първата конституция на България, тъй наречената Търновската конституция. Датата е 16 април. Напълно съм съгласен, че този ден трябва да е националният празник на страната, а не 3 март, когато е подписан Санстефанският мирен договор. Първо, защото в него България не участва, той е между две други държави и по-точно империи – Османската и Руската. И второ, защото прекъсва частично фактическата окупация на българските земи от първата, за да я предостави на втората. Ако на 16 април, вместо на 3 март, викаме: „Да живей България!”, поне малко националната ни независимост ще престане да се бърка с любов към Русия.

1956 – започва Априлският пленум на ЦК на БКП, който осъжда култа към личността на Вълко Червенков, наложен по подобие на култа към Сталин в Съветския съюз. Тодор Живков оглавява партията и държавата. Дълго се колебах дали да сложа датата в успехите или в провалите, защото пленумът далеч не слага край на авторитарната власт у нас – просто един неин безмилостен вариант е заменен с по-мек. Така че по-интересното е друго – по време на комунистическия режим, където и да било, падналият от власт е обругаван и обявяван за носител на злото, независимо че до вчера всички са му се кланяли. Изключенията са рядкост. Какво по-голямо доказателство от това, че злото е самия комунистически режим.

1960 – официално е открит град Бразилия, новата столица на едноименната държава, който е построен по стряскащия с авангардността си тогава проект на Оскар Нимайер. Цялостният образ е толкова далеч от всекидневните представи за къща, че архитектурата започва да се възприема почти като фикционално изкуство, подобно на литературата или киното – и съответно да ражда световни звезди. Норман Фостер, Франк Гери, Заха Хабиб и другите великани в професията създават сгради-спектакли в различни точки на планетата, които привличат милиони туристи, тръгнали специално, за да ги видят „на живо”. Техният „боксофис” бие многократно приходите и от най-касовите филми.

1967 – първият Боинг 737 прави първия си полет и става най-разпространеният аероплан на света. От тогава на него са летяли около 12 милиарда души. Но не само това – той пали въображението, влиза в изкуството, създава фолклор, тръгват вицове…

На сутринта:

-Мога ли да те наричам Ева?

-Защо?

-Защото си ми първата жена в живота.

-А аз мога ли да те наричам Боинг?

-Защо?

-Защото си ми точно 737-ият мъж в живота.

Целият анализ вижте в Esquire.