Мариела Нордел: Кулинарията е комуникация

Хубавата кухня е като интересните личности. И двете изобилстват от цветове, вкусове, носят много информация в себе си за различни култури. Днес в рубриката ни "Тя, звездата" ви представяме една много интересна дама – Мариела Нордел. Тя е топкулинар и космополитна личност. Преди няколко месеца започна своя кулинарен проект по Bulgaria ON AIR "С черпак в куфара". Каква е тайната на добрата храна, покоряването на мъжкото сърце и докъде може да се стигне с черпак в куфара, вижте в интервюто за Az-jenata.bg.

Във вените ти тече българска, испанска, китайска, френска, гръцка и еврейска кръв. Коя е Мариела Нордел?

Много хора ме мислят за арогантна, с високо самочувствие, безпардонна. Истината е, че аз знам какво ми е струвало да стана това, което съм, и не само да оцелея, но и да израсна. Човек не може да определя произхода си, родителите, но може да реши какво да направи с живота си.
Аз бях наясно още от седемгодишна какво искам! И работя цял живот върху себе си, не се отказвам и никога не губя надежда, колкото и отчайваща да е някоя ситуация.

Кога и как откри, че кулинарията е твоята страст?

Както с повечето деца и с мене беше така – дядо ме запали по готвенето. Той остава сирак на осем годинки и започва да чиракува при един богаташ – собственик на ресторанти, магазини. Спял е на дървена пейка до печката в един от хановете му. Гледал е какво правят големите и сам се е научил на всичко, включително и да готви. Когато отива в казармата, го зачисляват "кашавар" и така научава "занаята" отвътре.
Още се носят легенди за Трифон Зарезан-ите, организирани от дядо Кольо, където са се събирали мъжете от целия град да зарязват лозята, а дядо е приготвял по няколко агнета и прасета. Той беше и един от най-добрите производители на вино в Плевенския край. Когато се жени за баба, през 33 година, заравя 12 бутилки от най-доброто си вино в земята на мазата на къщата си.
Извадиха ги на Златната им сватба – през 83-а. Въпреки, че аз бях малка, ми позволиха да опитам от този изключителен еликсир. Вкусът му беше топъл, мек, вълшебен. На дядо дължа вкуса и респекта към кулинарията.

Ти си гражданин на света, пътуваш много. Как това те вдъхновява, особено в мисията ти на кулинар?

Още Пеньо Пенев го е казал: „Човек е човек, когато е на път!“ Аз съм любопитна и искам винаги да уча, да откривам нови неща. Враг съм на всяка рутина, на скуката, на сигурното... до степен на безразсъдство. Мен мъж много трудно може да ме съблазни с бижута, дрехи, имоти, но виж, ако ми предложи пътешествие, сърцето ми е вече негово.
В това отношение си пасвахме най-добре с бившия ми годеник, с когото се разделих заради настоящия ми съпруг. И той беше холандец – вицепрезидентът на „Виза Юръп“, службата му изискваше много пътувания, както и присъствието на банкети, коктейли, бизнес вечери. С него открих света на Висшата кулинария, Трите звезди Мишлен.
И винаги, след като приключеше мероприятието, аз се забивах в кухнята да поздравя Шеф-а и да опозная обстановката. Така и създадох много приятелства и познанства сред бранша на големите професионалисти.

Имаш прекрасна дъщеря. Кои твои грешки не би искала да повтори и какви житейски уроци би ѝ предала?

Аз не мисля, че моите грешки са „грешки“! Гледам на тях като на необходими уроци, за да стана това, което съм. Не искам и да ѝ налагам какво да прави, нито пък да я „предпазвам“. Тя трябва да мине по своя път, да направи своите „грешки“. От мене, обаче ще има винаги и безусловна подкрепа, независимо какви решения взима. Стремя се да я възпитавам като самостоятелен и смел човек.
Да не се плаши от живота, да не се страхува от трудностите, но да се научи да ги преодолява. Всеки един проблем, който се появи, аз ѝ го представям като игра, като задачка: „Хайде сега да видим може ли да се справим и с това!“.
Тя е с доста различен характер от моя и аз уважавам нейната същност, опитвам се да се съобразявам с това, но има неща, към които съм безкомпромисна и тя трябва с моя, а по-късно и без моя помощ да изгради у себе си: дисциплина, целеустременост, отговорност, вяра в Бог, уважение към другите!

Цялото интервю с Мариела Нордел четете тук.