Дисекция на един протест, или как се прави (Р)еволюция по румънски

„Събуди се, румънецо, от сън дълбок, в който те газят варвари и тирани. Сега или никога, промени съдбата си, в която да сразиш своите душмани.“

Цяла седмица националният химн на Румъния отеква в северната ни съседка. И по особен начин се смесва с химна на улицата, написан от вокала на популярната група „Волтаж“ Калин Гоя – „Имам още 8 дни, в които да крещя, преди да се върна на студа. Имам само 7 дни да ги спра. Онези, които без милост ме пожертваха.“

Отвъд Дунава времето вече е относително понятие. Стрелките на часовника сякаш са замръзнали на 21,30. А календарът е застинал на датата 31 януари. Нощта, в чиято сянка правителството тайно и набързо одобри спешен указ със спорни промени в Наказателния кодекс. Оправда се с Конституционния съд, който искал по-ясна дефиниция на понятието „злоупотреба с власт“. Но постановлението щеше да даде възможност на множество политици да избегнат наказателно преследване. Щеше, защото също толкова набързо, но пък в светлата част на деня, същото това правителство анулира спорния указ, който предизвика масови протести в страната.

Стотици хиляди хора отвъд Дунава обуха вълнени чорапи, нахлузиха кубинки, увиха се в топли шалове, грабнаха термоси с горещи напитки и напук на минусовите температури излязоха на площад „Виктория“ пред сградата на Министерския съвет, за да заявят и изкрещят недоволството си от случващото се в родината им. Показаха, че не са просто тълпа, а колективен орган.

Замениха вувузелите с плакати, за да не смущават децата си. Донесоха цветя, запалиха свещи. И както по време на Революцията през 89-а, ясно заявиха, че искат да се отърват от Диктатора. За да живеят в един по-демократичен свят.

Но се намериха недоброжелатели, които се усъмниха в тяхната спонтанност. Представители на лявото в Румъния защитиха тезата, че бившият президент Траян Бъсеску е основният задкулисен играч на последните протести. А целта му е да отслаби социалдемократите и победоносно да се върне на трона на властта на следващите избори. Дали за да не буди подобни подозрения, броени дни преди протестите Бъсеску подаде оставка като лидер на създадената от него партия „Народно движение“ с мотива, че е постигнал политическите си цели? Ще оставим на любителите на конспиративните теории да доразплетат тази нишка!

Целия анализ четете тук >>