Георги Лозанов: Колко информационна урина ще изпиеш, ако прочетеш всичко под рубрики като “Шок” и “Бомба”

Пожелах си да прилича на времето от края на миналия век след падането на Берлинската стена и преди падането на Търговския център в Ню Йорк, когато демократичните общества не се съмняваха, че културният либерализъм е тяхното бъдеще, още вярваха на медиите и не бяха превърнали хейтърството в публичен ресурс. Пожелах си го, но, за съжаление, не очаквам годината да бъде такава.

 

2016-а ще се запомни с проблема за фалшивите новини - не с появата му, защото той, естествено, е далеч по-стар, а с осъзнаването му. Хората, и то в демократичните общества, изведнъж си дадоха сметка, че цената на фактите драстично е паднала на медийния пазар и те вече не живеят в истината, а в лъжа. Ние тук познаваме това състояние от соца, когато четяхме само последната страница на “Работническо дело” с прогнозата за времето и програмата на телевизията, защото бяхме наясно, че останалото са идеологически фантасмагории и “стъкмистика”, както тогава наричахме подмяната на фактите. Но вярвахме, че “голямата лъжа” е приключила с падането на комунизма. Докато четвърт век по-късно не дойде предупреждението - откъде ли не, включително и от Оксфордския речник с превръщането на “постистина” в дума на годината, че живеем в силно замърсена публична среда, че преди да погълнем поредната доза информация, задължително трябва да сме взели медиен антидот. Вече не става въпрос за измислици, като тези на традиционната жълта преса, които не заместват истината, а изкушават аудиторията да си отдъхне за кратко от тежестта ѝ. Става въпрос отново за добре организирани манипулации, чиято цел е да накарат този път западният човек да загуби ориентация и без да се усети, сам да посегне на собствените си ценности, да го подтикнат към саморазрушение. Това са терористични атаки в мисленето, в представата за света. Нашият опит от близкото минало с големи публични лъжи ни учи, че на дъното им стои някаква тоталитарна власт, която иска да проникне в главите на хората и да ги лиши от избор. След комунизма тоталитаризмите възникват на националистична и религиозна основа с три задължителни характеристики, по които можеш да ги познаеш - борба за физическо и символно завоюване на територии, конструиране на враг и всяване на страх. Така че техните лъжи, ще ме извини Юнкер, много трудно могат да бъдат спрени с технически средства. Могат само с политически и тъкмо това е работата на ЕК. Нищо чудно проблемът с постистината да се окаже централният политически проблем на XXI век, макар че още в първата половина на XX Гьобелс добре е разбирал, че една лъжа, повторена сто пъти, става истина. Просто с развитието на комуникативните технологии тиражирането на лъжи става несравнимо по-лесно.

 

Само с истински новини. И то именно по темата “фалшиви новини” - откъде идват, кой ги пуска и с какъв интерес, защото те не са природно явление. Подобни разследвания пък биха имали смисъл само ако предизвикат политически реакции, достатъчно категорични, за да постигнат ефект. Като изключим обаче изгонването на руските дипломати от САЩ, постистината засега не е задвижила адекватен политически процес, чува се само експертно говорене. Да дам един роден пример. Когато българският президент си позволи да каже нещо по въпроса, като упрекна Русия, че с медийна инвазия се опитва да руши ЕС отвътре, му бе напомнено, че последвалата история с намирането на български боеприпаси в Алепо вероятно е ответната реакция на Кремъл, която той е предизвикал. С други думи, по-добре да си беше мълчал. Това е типичен пример за постистина - прекъсваш един дебат с друг, без те да имат общо помежду си, така че да не можеш да стигнеш нито до истината каква е ролята на Русия в хибридната война, нито до истината има ли роля България в сирийската война.
 

Цялото интервю четете тук >>