Непознати факти за забележителния филм "Адаптация"

Една изповед на хора без фантасмагории и странни изобразителни решения, по човешки просто и без поза – това е основното желание и молба на режисьора Въло Радев към оператора Христо Тотев при заснемането на емблематичното филмово заглавие „Адаптация“. Филмът вече се излъчва в ефира на Bulgaria ON AIR, като втората серия зрителите могат да гледат тази събота, 30 март от 19:30 часа, ето и какво трябва да знаем за него.

„Адаптация“ се снима сред декори, издигнати в двора на едно училище, недалеч от Централната гара в София. Една година филмът се озвучава, като наред с всичките достойнства, той остава завинаги и с песента на Васил Найденов – „Спри не си отивай, ще ми бъде тъжно..“.

Продукцията е високо оценена за представянето на психоаналитични теми пред българската публика, както и темите-табу на времето, в което е създаден филмът. „Адаптация“ получава:

• „Награда за режисура“ на Въло Радев на XVI ФБИФ, (Варна, 1979).
• „Награда за операторско майсторство“ на Христо Тотев на XVI ФБИФ, (Варна, 1979).
• „Наградата за дебют“ на Ели Скорчева от СБФД, (1979).
• Наградата на ДО „Българска кинематография“ на VIII МКФ на Червенокръстките и здравни филми, (Варна, 1979).
• „Специалната награда“ на VIII МКФ на Червенокръстките и здравни филми, (Варна, 1979).

Филмът се оказва неприемлив за времето си и се тълкува като апел за промени в системата. Според някои психиатри от онова време такива методи на лечение, каквито са сеансите в „Адаптация“, се практикуват само на Запад и не са лечение.

1 / 8

"Адаптация" е в ефира на Bulgaria ON AIR от 24 март в 19:30 часа

Образът на д-р Банков е изграден по прототип на психиатъра д-р Георги Каменов. В началото на 70-те години в диспансера на бившата Първа психиатрична университетска клиника Каменов започва да прилага групово-аналитичен подход. Още преди появата на филма, поради натиска, упражнен върху него и поради спирането на групите, той е принуден да емигрира.

Адаптация“ е последният филм на големия Въло Радев в неговата режисьорска кариера. По идеологически причини и заради трагедия в семейството му, Радев не посяга повече към камерата.