Как космическите мисии могат да унищожат Луната

Учени са се сблъскали с нов парадокс: нашият стремеж да разкрием тайните на Вселената чрез космически мисии може неочаквано да ги повреди.

Последно изследване, публикувано в Journal of Geophysical Research: Planets, показва, че изхвърлените газове от спускаемите апарати могат бързо да замърсят дори най-отдалечените части на Луната.

Това заплашва уникалните "капсули на времето“ - региони, които биха могли да съдържат улики за произхода на живота на Земята в продължение на милиарди години.

На полюсите на Луната има дълбоки кратери, които Слънцето не е огрявало от милиарди години.

Тези постоянно засенчени региони са студени и съхраняват лед, отложен от комети и астероиди от милиарди години.

Учените смятат, че именно този лед може да съдържа "замръзнали“ органични молекули.

Градивни елементи, от които някога се е образувал животът на нашата планета.

"На Земята следите от тези древни молекули са изчезнали, заради геоложка активност. Луната е като своеобразен музей, където те биха могли да бъдат запазени", обясняват експертите своята идея.

За да оценят риска, учени, водени от Силвио Синибалди от EКA и Франсиска Пайва от Instituto Superior Técnico, са създали компютърен модел.

Те симулират как молекулите метан (компонент на отработените газове от космически кораби) биха се разпространили при кацане, например на Южния полюс на Луната.

Четете повече в megavselena.bg

Снимка: Freepik