Професор Димитров е пряк участник в подготовката на модерното банково законодателство в България. В студиото на Boom&Bust той сподели, че от 1991 година е започнало създаването на новото българско законодателство. От тогава има и ясно разграничение между централното и търговското банкерство. През същата година се приема Законът за БНБ. През 1992 година пък е приет Законът за банките и кредитното дело и е била отменена конституционната постановка, че банковото дело е държавен монопол.
Но в този период, макар че е създадено модерно законодателство, не е било създадено модерно централно и модерно търговско банкерство. Според професор Димитров в този период България не е разполагала с достатъчен професионален, а и морален потенциал, за да създаде една добре функционираща банкова система. И именно банковата криза от 96-97г. е показала ясно един стихийно формирал се, но порочен модел на банкерство. При него се е смятало, че новосъздадените търговски банки са едва ли не касички, които трябвало да обслужват личните и бизнес интереси на техните акционери и мениджъри.
В същото време правителството на Жан Виденов, дошло на власт през 1995 година, е било носител на идеологията на Марскизма-ленинизма в неговия вариант от развития социализъм, когато се е смятало, че банките са елемент от плановото разпределение на ресурса в икономиката. Банките, тези, които са били все още държавни, са били притискани да дават кредити на предприятията. Професор Димитров обърна внимание, че през 1995 година все още голяма част от българската банкова система не е била приватизирана. И в тази картина изключително важна е била ролята на БНБ, която е трябвало да задава тона на едно добро търговско и централно банкерство.
Как се е справила с тази своя отговорност българската централна банка и още поучителни анализи за този труден период от най-новата ни история вижте във видеото с целия разговор в предаването.
Естетичен лекар с наета линейка: кой раздуха историята за "къщата на ужасите" в Киев?
СДВР е задържала трима души за разпространение наркотици
Кабинетът реши: Вдига с 30% данъчните оценки от догодина
БАБХ: Открита е незаконна кланииця в Ихтиман
Здравословно и вкусно за вечеря: Защо пиле с праз и гъби?
Нарушен транспорт на холестерол насочва към нова мишена за лечение при Паркинсон
10 любопитни синдрома: №3 Синдром на патологичното шегуване
Какви са причините норовирусният гастроентерит да е особено опасен след 80-годишна възраст?
Учени разкриват неочаквания потенциал на обелките и семената
Мистериозен радиосигнал от дълбокия космос озадачи учените
Тайният чат на 1200 AI агента: Конспирация, хакване и ново ниво
Живот от Марс? Бактерии оцеляха при космически полет и навлизане в атмосферата
България и Румъния също попадат в рисковата зона: ескалацията в Черно море тревожи корабособствениците
„Евростат“: България е с най-евтиния газ за бизнеса в ЕС, цените падат с 10,8%
Студен фронт обхваща страната: Температурите падат до минус 3° в събота
Компенсират семейства във Варна за липса на места в детските градини
Ваучери за храна до 200 евро месечно, сумата над 102,26 евро ще се облага със 7% данък
Синята вълна заплашва центровете за данни в редица щати в САЩ
Какво значи победата на демократите в САЩ за климата и зелената енергия?
Стратегията на FAVI за навлизане на българския пазар
Данъчните оценки на имотите се актуализират догодина с 30%, през 2028 и 2029 г. – с по 35%