За рязко покачване на температурите в миналото е било нужно едва 2,5 пъти повече въглероден газ, отколкото е сегашното му количество в атмосферата, съобщи Лайф, цитирано от Dnes.bg
Американски учени установиха, че голямо затопляне преди 52-56 милиона години е настъпило при концентрация на въглеродния газ от 1000 частици на милион, а не от 2000 частици на милион, както се смяташе по-рано. Това означава, че нашата планета е по-чувствителна към увеличените концентрации въглероден диоксид, отколкото се предполагаше досега.
За да се разбере какво е било нивото на въглеродния газ в миналото, обикновено се взимат проби от антарктическия лед, в който се съхраняват мехурчета въздух от древността. Преди 30 милиона години обаче климатът бил по-топъл и нямало многогодишен лед в Антарктида. Затова е трудно да се измери концентрацията на въглеродния диоксид в по-ранни епохи.
За целта учените сега сравнили съотношението между изотопите въглерод 12 и въглерод 13 в седименти на морското дъно. Резултатите показали, че преди 52-56 милиона години около половината от въглеродния газ в атмосферата произхождал от топящ се лед.
Нивото на въглеродния газ в атмосферата се повишило до 1000 частици на милион. Това повишаване предизвикало затопляне и топене на многогодишния лед. Следователно за повишаването на средногодишните температури на Земята с 3-8 градуса Целзий били нужни едва 1000 частици на милион, а не 2000 частици на милион, както се смяташе по-рано.
Сега концентрацията на въглеродния диоксид в земната атмосфера е 416 частици на милион и ежегодно нараства с две частици на милион. Казано с други думи, нашата планета е близо до по-голямо затопляне, отколкото се предполагаше досега.
В изследването все пак има някои слабости. Преди 52-56 милиона години океаните и тундрите на Земята не били покрити с лед - климатът бил по-топъл дори в промеждутъците между особено топли периоди. Затова не е ясно къде е можело да има многогодишен лед, при чието топене би се отделил въглероден газ.
Резултатите от изследването са публикувани в Earth and Planetary Science Letters.
Снимка: Pixabay
Радев поиска съдействие от ЕС за проучването на потъналия кораб в Черно море
Преди "Шахед" и съвременните дронове: САЩ превръщат бомбардировачи в летящи бомби още през 1944 г.
ЕС отваря нови преговорни клъстери с Украйна и Молдова
България се присъедини към международно предупреждение срещу Иран
Терапевтични възможности при пациенти с хипертрофична кардиомиопатия
Какво трябва да знаем за ботулиновия токсин?
Осем учени от МУ-София са сред най-цитираните в света
Пусната е първата специфична терапия за редкия синдром на Алън Херндън Дъдли
Може ли LED осветлението да застраши здравето ни?
Лидерите в сферата на AI се подготвят за „деня след катастрофата“
Oткриха рядък морски дявол край бреговете на Масачузетс
Астрономи регистрираха най-отдалечения бърз радиоимпулс
Кои са водещите фактори при покупката на електромобил?
Обявиха кога папата ляга под ножа
Кои са тайните на добрия шофьор?
София оглави престижна класация
Община Варна готви мерки срещу презастрояването
BYD планира да разшири работната си сила в Европа до над 40 хил. души
Български документален филм за аварията в Чернобил е сред най-гледаните у нас
LVMH разочарова с ръста си през третото тримесечие и попари надеждите за луксозния сектор
България поиска помощ от ЕС и НАТО за разследване на атаката срещу корабите в Черно море