В Гвинея няма случаи на ебола от юни. Въпреки това бременните жени все още се страхуват от вируса, избягват болниците и дори раждат сами, пише журналистът на BBC Тамасин Форд.
Маманата Соумах му разказала, че през цялата си бременност не се е видяла нито веднъж с акушерка, медицинска сестра или лекар - дори и когато три дена е имала мъчителни контракции не е ползвала нищо за облекчаване на болката. Не е искала да види никого.
Форд я попитал защо.
"Страхувах се от ебола", отговорила простичко тя.
Това било през март. Пет месеца по-късно в този район вече нямало случаи на ебола.
"Нямах смелостта да отида за преглед в клиниката, защото там загинаха много хора", обясни тя.
Маманата разказала още, че е чувствала бебето да се движи в корема й чак до края.
"Бебето ми беше твърде изморено. Роди се мъртво", добавила тя с празен поглед в очите.
Избягване на ваксинациите
Маманата не е единствената бременна жена, която е твърде изплашена, за да отиде в болницата.
Половин дузина жени приспивали дребнички бебета в скута си, докато журналистът търпеливо чакал пред колибата на вожда на едно гвинейското село.
Всяка от жените имала история за разказване.
Една от тях била свекървата на Маманата - М'мах Самара отказвала да закара бебето си за ваксинации. Подобно на свекърва си и тя е родила в дома си, отказвайки да посети лекар или акушерка. Бебето й обаче оцеляло.
27-годишната жена е загубила 13 членове на семейството си заради ебола, в това число и съпруга си. След смъртта му, според местните традиции, тя се омъжила за брат си - бащата на бебето й.
"Когато върлуваше ебола много хора бяха оставени в болницата. Те никога не се върнаха. Страх ме е да отида там", казва тя.
Никой не се връща жив
Подобна е историята и на други майки, и бременни жени в селото. Дори и след ужасяващата история на Соумах, страхът от ебола изглежда надделява над другите.
Фатумата Камара е бременна в седмия месец, но няма намерение да използва системата на здравеопазването.
"Откакто моя приятелка загуби бебето си, аз съм изплашена от раждането, но нямам и куража да отида до клиника", посочва тя.
Майка й, брат й и свекървата й са загинали заради ебола.
"Ужасена от това да отида в болницата, въпреки че съпругът ми настоява", обяснява Фатумата.
43 души са починали заради ебола в това село.
Празни отделения
Селото, в което живеят жените, се намира на около 2 часа път от столицата Конакри. Най-близкият здравен пункт е на около 5 км от него.
На около 15 км се намира и главната болница за областта - в град Форекария. По време на епидемията е нямало празно място в нея - палатки е имало дори и в двора й.
Отделенията са били пълни. Сега обаче нямало никой.
"Доверието между здравната система и населението не е напълно възстановено", коментира директорът на болницата д-р Мамамдоу Сисе.
"Заради липсата на доверие много бременни жени си стоят в дома. Те дори не идват да родят тук", добави той.
Болницата работи на 30% - 50% от капацитета си, защото хората са твърде изплашени, за да дойдат, коментира директорът.
Преди епидемията, правихме средно по 38 цезерови сечения на месец, а сега са под 18.
В деня, когато журналистът на BBC е бил в болницата, имало 18 пациенти.
"Трябва да са над 50", обясни още докторът.
Най-голямото притеснение на д-р Сисе е, че ако бъдещите майки не посещават болницата, те могат да умрат в дома си.
Гвинея вече се нарежда сред 20 страни, в които е най-лошо да бъдеш майка, според благотворителната организация Save the Children. Едно от всяко 10-то дете умира на възраст под 5 години.
30% от жените умират при раждането.
Журналистът попитал Маманата и най-болезнения въпрос:"Според теб, бебето ти щеше ли да е живо, ако беше посетила болница?".
"По време на бременността усещах бебето си как мърда, така че мисля, че щеше да оцелее, ако бях посетила болницата", отговорила тя.