НАТО да върне войските и базите си на позициите от 1997 г.: Какво всъщност иска Путин

Русия настоява и за прекратяване на западните оръжейни доставки за Украйна

18.11.2026 • 09:44

Русия е поискала прекратяване на западните оръжейни доставки за Украйна и връщане на войските и базите на НАТО на позициите им от 1997 г. Исканията са изложени в документ от 10 ноември, представен от руски представители на преговорите за прекратяване на войната в Украйна в Абу Даби, съобщава "Ню Йорк таймс".

Какво означава връщане към позициите от 1997 г.

За Кремъл 1997 г. е отправна точка, тъй като тогава НАТО все още не е осъществила първото си разширяване на изток. По това време Алиансът има 16 членки. Полша, Чехия и Унгария вече са получили покани за присъединяване, но официално стават членки две години по-късно.

През следващите години към НАТО се присъединяват още държави от Централна, Източна и Югоизточна Европа, а последните попълнения са от Северна Европа. Днес Алиансът обединява 32 държави в Европа и Северна Америка.

Според публикацията руското искане е НАТО да прекрати военното си присъствие в страните от Централна и Източна Европа. Документът не съдържа изрично искане тези държави да напуснат Алианса.

Изтеглянето на войските и базите на НАТО от държавите, присъединили се след 1997 г., би отслабило значително отбранителните им способности. От 2004 г. например съюзници от НАТО, сред които Германия, се редуват в охраната на въздушното пространство на Естония, Латвия и Литва.

В Румъния се разширява военновъздушната база край Констанца на Черно море. След приключването на проекта се очаква тя да стане най-голямата по площ военновъздушна база на НАТО в Европа, като надмине "Рамщайн" в Германия.

Полша, България и Естония отхвърлят руските искания

"При никакви обстоятелства няма да позволим някой да установява нови правила за сигурността в тази част на света през главите на Полша и Европа", заяви полският премиер Доналд Туск.

Българският му колега Румен Радев определи евентуално изтегляне на НАТО като немислимо и нереалистично, припомня DW (Дойче веле). 

По думите на българския премиер никоя държава не бива да бъде принуждавана под външен натиск да променя решението си към кой съюз да се присъедини.

Естонският премиер Кристен Михал също отхвърли възможността Русия да има думата при евентуални промени в европейския ред за сигурност.

"Нямаме какво да обсъждаме с Русия по въпроса за реда за сигурност в Европа. Той работи добре", настоя Михал.

Зад категоричния отказ на източните членки на НАТО обаче стоят опасения, че при евентуална сделка между Вашингтон и Москва сигурността на държавите по източния фланг може да се превърне в разменна монета.

Какво предвиждат споразуменията за сигурността в Европа

Европейските държави са се договорили, че всяка страна има право сама да избира към кои съюзи да се присъедини. Още през ноември 1990 г. участниците в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, сред които е и Съветският съюз, се ангажират с Парижката харта да зачитат свободата на всяка държава сама да определя как да гарантира сигурността си. 

НАТО от своя страна се позовава на член 10 от учредителния си договор, който закрепва политиката на отворени врати за европейските държави.

С Будапещенския меморандум от 1994 г. Русия, САЩ и Обединеното кралство потвърждават ангажимента си да зачитат независимостта и съществуващите граници на Украйна и да се въздържат от употреба на сила. 

Тези уверения са свързани с решението на Киев да се откаже от ядрените си оръжия. Меморандумът не задължава САЩ или Обединеното кралство да защитават Украйна с военни средства при нападение. Тогава въпросът за членството на Украйна в НАТО не е разглеждан.

В Основополагащия акт от 1997 г. НАТО и Русия заявяват, че вече не се смятат за противници. Алиансът посочва, че при тогавашните условия на сигурност и в обозримо бъдеще възнамерява да осигурява колективната си отбрана чрез изпращане на подкрепления, без допълнително постоянно разполагане на значителни бойни сили. 

В документа изрично е записано, че нито една от страните няма право на вето върху решенията на другата.

Москва постави сходни искания и преди нахлуването в Украйна

Малко повече от два месеца преди пълномащабното руско нахлуване в Украйна Кремъл представя на САЩ и НАТО два проекта на договори, в които настоява за прекратяване на по-нататъшното разширяване на Алианса.

В проекта за споразумение с НАТО Москва предлага Русия и държавите, които вече са били членки на Алианса към 27 май 1997 г., да се въздържат от разполагане на войски и оръжия на територията на други европейски държави над равнищата от тази дата.

Сред темите на преговорите в Абу Даби са и гаранциите за сигурност след войната и бъдещата рамка за сигурност в Европа. Ако разполагането на сили на НАТО и разширяването на Алианса се обсъждат заедно с прекратяването на войната в Украйна, Москва би получила допълнителен инструмент за натиск в преговорите.

Русия отдавна настоява да бъдат разгледани първопричините за войната. Кремъл причислява към тях разширяването на НАТО и военното присъствие на Алианса в Източна Европа.

Снимка: istock


Снимка на деня - 17.11.2026

Снимка на деня - 17.11.2026

  • Последни
  • Четени
1
1 rate up comment rate down comment 0
ХА ХА ХА
преди 19 минути
Болни европейци! Вкопчили са се в русофобското си безсилие ... Какво е НАТО - военен съюз срещу Русия ... Естествено, че не трябва да сме в него ... А нормално ли е един съюз да поставя условия, колко процента от БВП да даваш за старо желязо !? - това не е съюз, това е колониално робство ... Сигнализирай за неуместен коментар
Четени виж всички Виж всички
Последни новини виж всички Виж всички