Путин: Русия е готова за тристранни преговори с Украйна и САЩ

Руският президент Владимир Путин обяви, че страната му е готова за тристранни преговори с Украйна и САЩ.

Украйна обвини Русия, че не е променила позицията си относно войната, след като руските сили изстреляха вълна от балистични ракети малко след срещата между американския пратеник Стив Уиткоф и руския президент Владимир Путин, на която бяха обсъдени възможностите за подновяване на мирните преговори.

При атаките в Киев и други украински градове има загинали и десетки ранени, а Москва заяви готовност да възобнови тристранните разговори с Киев и Вашингтон през ноември.

Путин обърна внимание на гаранциите за сигурност

В интервю за руската държавна телевизия, излъчено в четвъртък вечерта, Владимир Путин заяви, че бъдещите тристранни преговори трябва да се съсредоточат върху гаранциите за сигурност и окончателното мирно споразумение, а не върху краткотрайно примирие.

Руският президент потвърди, че Москва е готова да възобнови разговорите с Украйна с посредничеството на САЩ през следващия месец, предаде "Ройтерс" (Reuters).

По думите му целта трябва да бъде постигането на споразумение, което да гарантира сигурността както на Русия, така и на Украйна, както и да отчита цялостната архитектура на сигурността в Европа.

"Целта на тези преговори ще бъде да се гарантира сигурността на Украйна и Русия след постигането на мирни споразумения в окончателния им вид, а не в резултат на временно примирие за кратък период. Готови сме да възобновим тези контакти, за да постигнем тази цел", каза Путин.

Той посочи, че Уиткоф също е подчертал необходимостта разговорите да обхванат европейската сигурност като цяло, с което руският президент изрази съгласие.

Путин повтори позицията на Кремъл, че Русия не е искала да започва война, но е срещнала враждебна реакция от Украйна по въпроси, които Москва смята за ключови.

Загинали и ранени при нови руски атаки

Въздушните тревоги в Киев продължиха през цялата нощ и до следващия ден. По данни на градските власти двама души са загинали, а повече от 30 са ранени.

Две жени на 50 и 60 години са загинали при удар по оживен пазар в източния град Лозова, а десетки други са пострадали. Междувременно двама души са били ранени в Московска област при мащабна украинска атака с дронове.

Общо около дузина украински области са били засегнати от нощните удари. Повредени са жилищни сгради, енергийни обекти, магазини и кафенета. В Киев е пострадал и манастир.

Атаките срещу украинската столица се засилват в навечерието на зимата, когато защитата на енергийната инфраструктура и снабдяването с електроенергия стават особено важни.

Заради поредица от нападения, при които загинаха десетки цивилни, властите призоваха всички семейства с деца да напуснат фронтовите градове Краматорск и съседния Славянск в Източна Украйна.

Зеленски: Москва се възползва от забавянето на доставките за ПВО

Украинският президент Володимир Зеленски каза, че мащабната руска атака е започнала "почти веднага" след продължилите часове разговори между Путин и Уиткоф в Санкт Петербург.

Той постави под съмнение положителната оценка на американския пратеник за руския лидер, когото Уиткоф е определил като "хуманитарен", и подчерта, че действията на Москва не показват промяна в отношението ѝ към войната.

Украинският президент предупреди, че могат да последват нови удари. Според него Москва се възползва от отслабването на санкционния натиск и от забавянето на доставките на системи за противовъздушна отбрана от партньорите на Киев.

Украйна многократно е призовавала съюзниците си, включително САЩ, да предоставят допълнителни ракети-прехващачи за американските системи "Пейтриът", които могат да унищожават балистични ракети и бързи атакуващи дронове.

В Брюксел НАТО съобщи, че позволява на Украйна да закупува оръжия чрез централната агенция за обществени поръчки на Алианса, като решенията ще се вземат за всеки отделен случай.

Тръмп вижда напредък, но Киев и Европа са скептични

Американският президент Доналд Тръмп изрази оптимизъм относно перспективите за прекратяване на войната. В сряда той коментира, че преговарящите може би са "по-близо от всякога" до постигането на тази цел.

В Киев и европейските столици обаче очакванията за скорошен пробив остават ограничени. Съществуват опасения, че Белият дом заема позиция, по-близка до тази на Москва.

Усилията на САЩ за организиране на преговори бяха блокирани през февруари след избухването на конфликта между САЩ, Израел и Иран.

Зеленски, който се срещна с Уиткоф в Норвегия във вторник, посочи, че Украйна е готова за разговори, които вероятно ще се проведат до началото на ноември.

По думите му Киев подкрепя всякакви предложения за прекратяване на огъня, край на войната, енергийно примирие и хуманитарни инициативи.

Териториалният спор остава основна пречка

Един от най-трудните въпроси в преговорите продължава да бъде контролът върху териториите в Източна Украйна.

Русия настоява Киев да отстъпи целия Донбас, докато украинските власти отхвърлят възможността да се откажат от земите, които все още контролират.

В интервюто си Путин посочи, че всяко обсъждане на териториалния въпрос трябва да отчита твърдението на Москва, че районът представлява "историческа руска земя".

Руският президент се позова и на проведените от Москва референдуми в окупираните територии, състояли се седем месеца след началото на руската инвазия.

Тези гласувания бяха използвани от Кремъл като основание за претенциите му към украински земи, но не са международно признати като легитимно основание за промяна на границите.

"Първо, отношението ми към този въпрос е, че това не е тяхна територия. Това е територията на историческа Русия", подчерта Путин.

Въпреки заявената готовност за възобновяване на преговорите, продължаващите атаки и дълбоките разногласия по териториалните въпроси поставят под съмнение възможността за бързо постигане на споразумение.

Снимка: Reuters