"Ден нула" вече е тук за мнозина: Кабул може да остане без вода до 2030 г.

Кабул е изправен пред безпрецедентна водна криза, която може да превърне афганистанската столица в първия модерен голям град, останал практически без вода. За хиляди жители обаче този сценарий вече е реалност - кладенците пресъхват, цената на водата расте, а все повече семейства са принудени ежедневно да търсят начин да осигурят най-необходимото.

Шазия вече знае как изглежда животът в голям град, който остава без вода.

34-годишната жена живее в квартал "Хаир Хана" в афганистанската столица със съпруга си и трите им деца. В дома им няма течаща вода, а семейството не може да си позволи да купува от цистерните, които все по-често се движат по улиците на града.

Всеки ден Шазия и децата ѝ вървят до близка джамия, където чакат понякога по час, за да напълнят кофи от ръчна помпа. След това носят тежката вода обратно у дома.

"Нямаме избор", казва тя, цитирана от CNN (Си Ен Ен).

Според доклад на организацията Prosper Global Кабул може да се превърне в първия модерен голям град, който практически остава без вода, още до 2030 г. За много жители обаче тази криза вече е реалност.

Подземните води изчезват

Основният източник на вода за Кабул са подземните води, които снабдяват около 80% от населението. Едва около една пета от жителите имат достъп до водопровод.

През последното десетилетие нивото на подземните води е спаднало с близо 30 метра. Водата се изпомпва много по-бързо, отколкото природата успява да възстанови запасите, а почти половината от сондажите в града вече са пресъхнали.

Жителят Мирза Джан разказва, че когато семейството му купило къщата си през 1990 г., можело да вади вода от плитък кладенец с кофа. Сега кладенецът е дълбок над 200 метра.

Тези, които имат средства, копаят все по-дълбоко. Останалите разчитат на цистерни или обществени помпи.

Експерти предупреждават, че това не е временна криза, а постепенно изчерпване на ресурс, който трудно може да бъде възстановен.

Климатът и растящото население задълбочават проблема

Кабул е сред най-бързо разрастващите се градове в света. Според експертни оценки населението му е нараснало от под 1 милион души през 2001 г. до около 6 милиона днес.

Новите многоетажни сгради допълнително увеличават потреблението на вода. Там, където преди е живяло едно семейство, сега могат да живеят десетки.

Кризата се задълбочава и от климатичните промени. Афганистан преживя шест последователни години на суша, а снеговалежите достигнаха едни от най-ниските си нива за последните десетилетия.

Снегът и ледниците в планините Хиндукуш са жизненоважни, защото захранват реките и подземните води. Когато валежите все пак дойдат, голяма част от водата не попива в почвата, а се оттича по застроените повърхности и причинява внезапни наводнения.

Водата се превръща в скъп лукс

Много семейства са принудени да купуват вода от частни доставчици.

Асадулах Ахмади, който живее със семейството си от седем души, харчи поне 150 афгани дневно за вода. Дори тогава тя често е замърсена и трябва да бъде преварявана.

За най-бедните домакинства разходите за вода могат да достигнат до 30% от месечния доход. За сравнение, според критериите на ООН разходите за вода се смятат за достъпни, когато са около 3% или по-малко от дохода на домакинството.

Проблем е и качеството. В големи части от Кабул до 80% от подземните води са замърсени от отпадни води или естествено срещащи се вещества като арсен.

Инфраструктурата не смогва

Има няколко проекта, които могат да облекчат недостига.

Планираният язовир "Шахтут" би могъл да осигурява вода за повече от 2 милиона души, но строителството му се забави след завръщането на талибаните на власт през 2021 г.

Друг проект предвижда близо 200-километров водопровод от река Панджшир до Кабул, който също би могъл да снабдява около 2 милиона души. Той обаче все още е на етап проучване и проектиране.

Дори проектите да бъдат реализирани, строителството ще отнеме години и ще изисква нови пречиствателни станции и водопроводна мрежа.

От афганистанското Министерство на енергетиката и водите признават, че ситуацията се движи към сериозна криза. Властите посочват, че се изграждат язовири, кладенци и съоръжения за възстановяване на подземните запаси, но признават, че това изисква време и значителни ресурси.

Хуманитарна криза с малко решения

Положението се усложнява и от политическата изолация на режима на талибаните. След завръщането им на власт международната помощ за Афганистан рязко намаля.

Експерти предупреждават, че ако проблемът не бъде овладян навреме, последствията ще включват разселване на населението, заболявания и още по-голяма зависимост от доставки с водоноски.

За жителите на Кабул "денят нула" не означава всички кранове да пресъхнат едновременно. Това е бавен процес, при който все повече хора са принудени да избират между скъпи кладенци, частни цистерни, дълги ежедневни преходи за вода или напускане на града.

Случващото се в Кабул може да се превърне в предупреждение за други големи градове по света, където климатичните промени и бързата урбанизация поставят водните системи под все по-голям натиск.

"Преди години бягахме от бомбите и ракетите в Кабул. Сега може да се наложи да бягаме заради липсата на вода", казва жителят Саид Ага.

Снимка: Getty Images