Русия с мащабна схема за намеса в Молдова: Купуване на гласове, хакери и платени свещеници

Русия е организирала мащабна кампания за намеса във вътрешните работи и изборния процес в Молдова, включваща плащания на православни свещеници, купуване на гласове, хакерски атаки и подготовка на активисти за безредици.

Това показва анализ на "Ню Йорк Таймс" (The New York Times), основан на интервюта с молдовски и западни представители, както и на хиляди документи.

Според изданието целта на Москва е била отслабване на прозападното правителство на президента Мая Санду и блокиране на европейската интеграция на страната.

Обучавали активисти в Сърбия и Русия

Сред най-сериозните елементи на кампанията били тренировъчни лагери в Сърбия, Босна и край Москва. В тях молдовски граждани се обучавали да пробиват полицейски кордони, да използват оръжия и да извършват палежи.

Според молдовските власти част от обученията са били ръководени от оперативни служители, свързани с руското военно разузнаване ГРУ. Участниците получавали и финансови възнаграждения.

Молдовският прокурор Серджиу Зама заяви, че целта не била да бъдат привлечени хиляди хора за извършване на престъпления, а да се създаде достатъчно малка група, способна да предизвика хаос.

Пари срещу подкрепа за Москва

Друг ключов елемент била схема за финансово стимулиране на молдовци да участват в протести, да разпространяват антиправителствени послания и да агитират срещу членството на страната в Европейския съюз (ЕС).

Според анализираните документи в операцията са били привлечени над 150 000 души. Само за четири месеца през 2024 г. на десетки хиляди активисти са били изплатени близо 20 млн. долара.

В центъра на схемата според публикацията стои молдовският бизнесмен Илан Шор, който живее в Русия. Москва е обвинявана, че чрез структури, свързани с него, е финансирала протестни акции и кампании в социалните мрежи.

Кремъл отхвърля обвиненията. Говорителят Дмитрий Песков заяви:

"Всичко това са неверни твърдения, които нямат никакво основание".

Свещеници срещу европейската интеграция

Според "Ню Йорк Таймс" в кампанията са били привлечени и стотици молдовски православни свещеници. Те пътували до Русия, където посещавали религиозни обекти и се срещали с представители на Руската православна църква.

Част от духовниците получили руски банкови карти и около 1000 долара, срещу което трябвало да разпространяват послания срещу членството на Молдова в ЕС и прозападната политика на правителството.

Молдовските власти твърдят, че руската намеса е била насочена не само към конкретни избори, а към дългосрочното политическо ориентиране на страната.

Хакерски атаки и опити за дестабилизация

Кампанията включвала и кибератаки срещу молдовската изборна инфраструктура. Според молдовски представители руски хакери са проникнали в системи, свързани с изборната администрация, а властите са получили помощ от западни партньори за предотвратяване на по-сериозни последствия.

В навечерието на парламентарните избори през септември 2025 г. молдовските власти извършили множество обиски и арести на хора, заподозрени във връзки с тренировъчните лагери и схемите за финансиране, предаде БГНЕС.

Въпреки опитите за намеса партията на Мая Санду спечелила изборите с малко над 50% от гласовете.

Молдова остава стратегическа цел

Според западни разузнавателни представители Молдова има важно място в стратегическите планове на Кремъл заради позицията си между Украйна и държави от НАТО.

Съветникът по националната сигурност и отбраната на молдовския президент Станислав Секриеру заяви, че Русия иска да използва страната "като плацдарм за враждебни действия срещу Украйна, както и срещу нейния основен защитник и финансов поддръжник - ЕС".

Молдовските власти предупреждават, че руската кампания продължава и след изборите. Според тях Москва използва едновременно политически, финансови, информационни и кибернетични инструменти за оказване на натиск върху страната.

"Спечелихме битката. Но не спечелихме войната", заяви директорът на Агенцията за киберсигурност на Молдова Михай Лупашку.

Снимка: Reuters