Русия се връща към парите "под дюшека" - войната, кризата и данъците променят икономиката

Руснаците все по-често се връщат към плащанията в брой, след като спирането на мобилния интернет нарушава картовите разплащания, а все повече бизнеси търсят начини да избегнат данъци на фона на нарастващия финансов натиск след повече от четири години война в Украйна.

От началото на годината в обращение в Русия са влезли допълнителни 1,56 трилиона рубли (около 14,8 млрд. паунда или 20 млрд. долара) в брой. Това е най-голямото увеличение за този период от годината извън пандемията от Ковид-19, показват данни на руската централна банка, анализирани от BBC (Би Би Си).

Дронови атаки и прекъсвания на интернет връщат кеша

Ръстът на наличните пари в брой идва на фона на поредица от украински атаки с дронове, след които Кремъл многократно спира мобилния интернет в големи части от страната. Това оставя много хора без възможност да плащат с карти.

Руските власти твърдят, че ограниченията са мярка за защита срещу ударите с дронове.

"Когато имаш кеш под ръка, усещаш повече контрол и сигурност", разказва пред медията жена от Москва, пожелала анонимност. По думите ѝ при извънредна ситуация в града тя ще може да купи основни стоки, дори ако мобилната мрежа спре.

Това не е първият път по време на войната, когато руснаците увеличават наличните си средства в брой. Подобни скокове е имало след обявяването на частичната мобилизация от президента Владимир Путин през септември 2022 г. и по време на краткия бунт на наемническата група "Вагнер" през юни 2023 г.

Кешът затруднява събирането на данъци

Връщането към плащанията в брой обаче създава проблеми за държавата, която се опитва да увеличи приходите си на фона на растящ бюджетен дефицит и нуждата от средства за войната в Украйна.

Макар петролният и газовият сектор, който осигурява около една четвърт от държавните приходи, да печели от покачването на цените на петрола след войната между Израел и Иран, руската икономика като цяло се забавя.

През май руското икономическо министерство намали прогнозата си за растежа на БВП през 2026 г. до 0,4%, което би било най-слабото икономическо представяне на страната от 2022 г. насам, съобщава BBC (Би Би Си).

От януари Кремъл увеличи ДДС от 20% на 22% и намали прага, след който малките и средните предприятия трябва да започнат да го плащат. Това постави допълнителен натиск върху вече затруднени компании.

Бизнесът търси начини да избегне данъчния натиск

Заради по-високите данъци и забавянето на икономиката все повече аптеки, ресторанти, салони за красота и малки магазини насърчават клиентите си да плащат в брой, за да запазят част от приходите извън официалната отчетност.

"Сергиите на нашия пазар затварят една след друга, защото вече не е изгодно да работят", разказва собственичка на малък магазин за дрехи в град Псков.

По думите ѝ повечето търговци, които все още работят, предпочитат клиентите да плащат в кеш, когато е възможно, за да не минават всички средства през касовите системи.

Финансовият директор на най-голямата руска банка "Сбербанк" Тарас Скворцов предупреди, че има "много сериозни признаци", че все повече компании изплащат заплати нелегално.

"Това е много тревожен момент. Не виждаме кешът да се връща в банковата система чрез инкасо, банкомати или терминали за самообслужване. Той остава в ръцете на хората", заяви Скворцов, цитиран от държавната агенция "Интерфакс".

Според проучване на най-голямата руска организация на малки и средни предприятия „Опора Русия“ около 6% от предприемачите са започнали да използват "сиви схеми", за да се справят с новата данъчна тежест.

Плащанията в брой позволяват на фирмите да занижават оборота си, за да останат под прага за регистрация по ДДС, а кешовите заплати им помагат да избегнат част от разходите за трудови данъци.

Кремъл се опитва да ограничи сивата икономика

Борбата със сивия сектор се превърна в един от приоритетите на руските власти. Преди увеличението на ДДС да влезе в сила, Путин предупреди, че новите правила не трябва да тласкат бизнеса към нелегалната икономика и призова за "радикално намаляване на незаконната заетост".

"Едната ръка на правителството се опитва да извади колкото се може повече пари от хората чрез по-високи данъци, глоби и други такси. Но другата, опитвайки се да противодейства на предполагаеми терористични заплахи, подкопава тази стратегия, като затруднява събирането на данъци", коментира Александър Коля̀ндър от Центъра за анализ на европейската политика.

Съветският навик да се пазят пари "под дюшека" се връща

Въпреки високите лихви по банковите депозити, руснаците отново предпочитат да държат част от парите си в брой. Централната банка поддържа високите лихви в опит да се справи с продължаващата инфлация, подхранвана от войната.

Едногодишен депозит от 100 000 рубли в "Сбербанк" в момента носи около 10% лихва.

Въпреки това данните на централната банка показват, че през май руснаците са изтеглили 550 млрд. рубли от банкови сметки, включително 200 млрд. рубли от срочни депозити.

Антон, копирайтър от Москва, разказва, че продавач в магазин за винилови плочи му предложил отстъпка, ако плати в брой.

"Той директно каза причината - по-високите данъци", споделя той.

По думите му, когато ограниченията на мобилния интернет се засилили по време на засилените мерки за сигурност около празненствата за Деня на победата през май, много хора са имали проблеми да изтеглят пари.

"Видях жена, която обикаляше от един банкомат до друг, търсейки такъв, който все още има банкноти", разказва той.

Снимка: Reuters