Смразяващите разкази на пострадалите след земетресенията във Венецуела

11 / 22

Спасителните операции във Венецуела продължават

Снимка: Reuters

"Тишина!" – викат спасителите, обръщайки се към пътя с вдигнати юмруци, като с жестове призовават всички наоколо да замълчат.

Движението по улицата спира. Хората прекъсват разговорите си. Багерите заглъхват.

Един от спасителите поставя ухото си до малък отвор, който екипите току-що са успели да пробият в масивна бетонна плоча. Друг осветява вътрешността с фенер.

Всички се вслушват с надеждата да доловят гласове или почуквания от оцелели, затрупани под останките на 12-етажна жилищна сграда, която до миналата седмица се издигаше край оживен булевард в крайбрежния град Ла Гуайра, информира "Би Би Си" (BBC).

Сред най-тежко пострадалите райони

Районът е сред най-силно засегнатите от двете мощни земетресения, разтърсили Венецуела в сряда миналата седмица. По официални данни бедствието е отнело живота на най-малко 1700 души.

Временно изпълняващата длъжността президент Делси Родригес определи трусовете като "най-жестокото природно бедствие в историята на Венецуела".

До рухналата сграда стои Мигел Оскар Нунес. Заедно с други семейства той очаква чудо, без да откъсва поглед от спасителните екипи. Единственият му син – 34-годишният Анхел – е живеел в сградата.

Минути на напрегнато очакване преминават, но от руините не се чува нищо. Тишината приключва и тежката техника отново започва работа.

"Синът ми, както и стотици други хора, е затрупан под отломките. Спешно се нуждаем от много по-сериозна подкрепа от властите, за да бъдат извадени. Възможно е земетресението да не го е убило. Но можете ли да си представите, ако загине заради бездействието и небрежността на институциите?", казва Мигел, без да крие гнева си.

Роднини обвиняват властите в забавена реакция

В същата сграда е живял и Кевин Монтийя. По време на труса той бил на работа, но съпругата му Лусмари и 16-годишната им дъщеря Хоерлийзмар се намирали у дома.

"Спасителната операция започна твърде късно и напредваше много бавно. В първите часове единствено хората от квартала се притекоха на помощ. Полицията дойде само да огледа, но не помогна. Реакцията на правителството беше разочароваща и напълно недостатъчна", разказва 34-годишният мъж.

При посещението ни на мястото спасителни екипи от Венецуела и Колумбия работеха съвместно. 

На терен бяха разположени два багера, както и кран, който повдигаше огромни бетонни плочи в търсене на оцелели.

Въпреки това близките на изчезналите са убедени, че най-ценните първи дни след бедствието са били пропилени.

Местните хора копаят с голи ръце

Шейсетгодишният Хуан Авендо, чийто дом срещу жилищния комплекс "Бело Орисонте" също е разрушен, разказва, че веднага след труса хората са чували виковете на затрупаните.

"Чувахме писъците и виковете на хората под руините. Опитвахме се сами да ги спасим – с голи ръце, разравяхме отломките с пръсти и нокти", спомня си той.

Заедно с племенника си Ениер Мусикс успели да извадят жива една жена.

"През нощта чухме как вика за помощ. Беше тъмно и не можехме да направим почти нищо. На следващата сутрин се върнахме, открихме я и първо успяхме да ѝ подадем бутилка с вода. След това продължихме да разчистваме и успяхме да я извадим", разказва мъжът.

Стотици вероятно остават под развалините

5034 души са ранени, а 15 866 са останали без дом след трусовете.

Първият официален спасителен екип – венецуелските пожарникари – пристига едва в петък, почти два дни след разрушителното земетресение. 

По-късно към операцията се присъединяват и екипи от Салвадор и Съединените щати. Открити са още няколко оцелели, но в неделя спасителната операция е прекратена.

Според Хуан Авендо под развалините вероятно все още лежат телата на стотици хора.

Има реална опасност много от тях никога да не бъдат открити, а истинският мащаб на трагедията може така и да остане неизвестен.