Гражданите на Косово и Армения днес гласуват на ключови парламентарни избори, които ще определят политическата посока на двете държави.
Докато в Косово се провежда предсрочен вот за нов парламент, в Армения изборите се разглеждат като тест за обществената подкрепа към премиера Никол Пашинян и курса му към по-тясно сътрудничество със Запада.
Мандатът на президента на Косово Вьоса Османи изтече в началото на април. Според социологическите проучвания тя ще вземе най-висок процент, но той няма да ѝ бъде достатъчен за самостоятелно управление.
Косово избира нов парламент на предсрочен вот
В Косово започнаха предсрочните парламентарни избори. Избирателните секции отвориха врати в 7:00 часа местно време и ще приемат гласоподаватели до 19:00 часа.
За 120-те места в парламента се състезават 21 политически формации с общо 902 кандидати, съобщиха косовските медии.
Над 900 кандидати в битката за депутатските места
Шест от участващите политически субекти представляват етническите албанци. Те се борят за 100 депутатски места, като кандидатите им са общо 465.
Останалите 15 формации представляват малцинствените общности и се конкурират за 20 гарантирани места в парламента. От тях 10 са запазени за етническите сърби, а останалите 10 – за турци, бошняци, роми, ашкалии, египтяни и горани.
Сред всички кандидати 593-ма са мъже, а 309 – жени.
Над два милиона души имат право на глас
Право на глас на изборите имат 2 092 174 души, което е с близо 16 000 повече в сравнение с предсрочните избори през декември 2025 г.
В страната могат да гласуват 1 959 962 избиратели, а регистрираните за вот в чужбина чрез поща или дипломатически представителства са 132 212 души.
На територията на Косово са разкрити 2550 избирателни секции
Гласуването в 47 секции в дипломатическите мисии зад граница се проведе ден по-рано, а избирателите, избрали да гласуват по пощата, упражниха правото си в периода от 21 май до 6 юни.
За организирането на изборите косовското правителство е отделило близо 10,9 млн. евро, а акредитираните наблюдатели са 16 549.
Парламентарни избори и в Армения
В неделя сутринта започна и гласуването на парламентарните избори в Армения. Вотът се разглежда като важен тест за подкрепата към премиера Никол Пашинян и неговата политика на постепенно сближаване със Запада.
Според социологическите проучвания управляващата партия има добри шансове да спечели нов мандат, въпреки натиска от страна на опозицията, която мнозина арменци свързват с традиционното руско влияние и олигархични кръгове.
Геополитически избор между Москва и Запада
Изборите се провеждат на фона на засилено напрежение между Ереван и Москва. Въпреки че двете държави формално остават съюзници, отношенията им се влошиха след загубата на Нагорни Карабах от Армения.
Според експерти и социолози след днешния ден ще стане ясно каква е нагласата на Ереван – проруска или проевропейска.
Те допълват, че по-големият процент ще е за прозападната партия на действащия министър-председател Никол Пашинян, който обеща да осигури безвизов режим с Европа през следващите две години.
От своя страна Москва заплаши Армения, че ако страната "загърби" Русия, ще вдигане митата за стоки и ще загуби както "атрактивната цена за природен газ", така и преференциалните трудови правила за арменски граждани в страната.
През последните години правителството на Пашинян все по-често отправя критики към Русия и задълбочава контактите си с Европейския съюз и Съединените щати, предаде АФП (AFP)
В края на май американският президент Доналд Тръмп изрази "пълната си и безусловна подкрепа" за арменския премиер. От своя страна Москва сравни политическия курс на Армения с този на Украйна преди руската инвазия през 2022 г.
Настоящите избори идват след период на сериозни политически трансформации, започнали с масовите протести през 2018 г., които доведоха Никол Пашинян на власт и поставиха началото на нов курс в развитието на страната.
Снимка: Reuters
Ловец застреля гъбар, взел го за животно
МВР отчете: 168 сигнала за изборни нарушения за месец
Руски олимпиец загина на фронта в Украйна
Увлечението на Доналд Тръмп по Русия, което продължава от близо 40 години
Какво зависи от нас в борбата със затлъстяването?
Свят без полиомиелит? Забравена заплаха, която да не подценяваме
Риновируси през есента при децата – защо хремата невинаги е просто настинка?
Спина бифида, хидроцефалия и ролята на фолиевата киселина в превенцията им
Смъртоносен вирус се укрива в Бразилия над 140 години
Загадъчни НЛО се движат с хиперзвукова скорост над Атлантическия океан
Демис Хасабис скъсява прогнозите: Появата на общия AI е все по-близо
Учен: Очакват се още няколко земетресения с магнитут над 7 по Рихтер в света
ЕС подготвя сериозна промяна в техническите прегледи на колите
Варна отбелязва 114 години от бойното кръщение на бреговата артилерия
„Грийнпийс“: Проучванията за нефт и газ заплашват местообитанията на акулите в Черно море
Мая Манолова поема сигналите за скъпите ученически екскурзии
Спартак си тръгна без точки от Русе
Бумът на изкуствения интелект подготвя почвата за колебания в лихвите на Фед
Швейцарските акции се превръщат в убежище на фона на пазарните сътресения заради AI
Защо всички искат среща с Ким Чен Ун?
Кадър на деня за 24 октомври