Живот между руините: Жителите на Газа между страданието и борбата за оцеляване

Малко нещо остава, което да свързва палестинците в Газа с живота им преди войната. Контурите на ежедневието са станали по-тъмни и по-брутални, сякаш населението е лишено от своето минало.

"Дроновете никога не спират да бръмчат над главите ни, стрелбата и обстрелите продължават почти всеки ден, а военни кораби стрелят по рибарите", казва 56-годишният баща на пет деца, изселени в Дейр ал-Бала, Ахмед Баруд, предаде The Guradian (Гардиън).

Продължаващи въздушни удари

Седемнадесет месеца след началото на войната в Газа и пет месеца след обявяването на примирие, въздушните удари продължават да убиват цивилни, а хуманитарната ситуация остава тежка. 

Здравните власти съобщиха, че шестима са загинали и четирима са ранени рано в неделя от израелски въздушен удар в района на ал-Маваси, западно от Хан Юнис.

Докато световното внимание е насочено към Иран, ежедневието по улиците и пазарите в територията е изпълнено с страх и лишено от цвят. Хора с изтощени лица чакат на опашки за храна и други доставки сред руините на разрушени сгради. Кални води текат през лагерите за разселени.

"Ситуацията стана още по-напрегната, откакто започна войната срещу Иран", каза Баруд, изразявайки широко разпространеното мнение, че кампанията на САЩ и Израел срещу Техеран е довела до още по-високи цени на храната и други основни продукти.

Студ и наводнени лагери за разселени

Студеното време и дъждовете продължават и през пролетта, наводнявайки подове и мокрите матраци на хората, живеещи в палатки в лагерите за разселени.

Даже ежедневните разговори вече не са същите. Мечтата на един ученик вече не е да постигне високи оценки или да вземе изпити, а да спечели достатъчно пари, за да не се налага по-малките му братя и сестри да просят по улиците, или да осигури няколко литра чиста вода, за да утоли жаждата си.

Разкази за загуби и липса на медицински ресурси

По временни микробуси – ремаркета, закачени към 4x4 коли, използвани за обществен транспорт, историите за загуби започват и сякаш никога не свършват. 

Пътят се превръща в открито пространство за признания, всеки пътник разказва своята история, сякаш се състезава кой е загубил повече.

Лекарите в Газа казват, че основните диагностични инструменти, включително игли за биопсия, просто не са налични. 

Пациенти пристигат с ясно ракови образувания, но медицинският персонал няма средства да вземе проби или да извърши необходимите тестове, за да потвърди диагнозата. В резултат на това много пациенти умират от болестта, без никога да бъдат правилно диагностицирани или лекувани.

Снимка: Reuters