"Виках в съня си": Жени разказват за изнасилвания, изтезания и отвличания в Сирия

След падането на режима на Башар Ал Асад през декември 2024 г. десетки жени, предимно от алауитската общност, са били отвлечени в Сирия, сочат данни на правозащитни организации.

Сирийска феминистка организация съобщава за над 80 изчезнали жени, като 26 случая са потвърдени като отвличания. Почти всички жертви са алауитки - религиозно малцинство, към което принадлежи и сваленият президент и което представлява около 10% от населението на страната.

Свидетелства за насилие и сексуални посегателства

Няколко жени и техни близки разказват за отвличания, побои и системни изнасилвания. Една от жертвите, тийнейджърка от провинция Латакия, е отвлечена от въоръжени мъже, представили се за служители на службите за сигурност.

Тя твърди, че е била държана в плен, бита и заплашвана, а похитителите ѝ са проявявали враждебност към алауитската ѝ принадлежност. Похитителят не е говорил свободно арабски, принудил я е да носи пълно покривало и я е снимал, като ѝ било намекнато, че кадрите могат да бъдат използвани за определяне на "цената ѝ" при евентуална продажба.

Друга жена разказва, че е била държана 7 дни, разпитвана за връзки с предишния режим и многократно изнасилвана. Похитителите използвали термина "сабая" - дума, употребявана от екстремистки групировки за жени, третирани като сексуални робини.

Подобна реторика е била използвана и спрямо други жертви, включително непълнолетни. Има твърдения, че някои жени са били заплашвани с продажба или принудителен брак. В отделни случаи жертвите са били освобождавани след обществен натиск или при неясни обстоятелства. Не всички твърдения могат да бъдат независимо потвърдени, пояснява BBC (Би Би Си).

Обвинения към службите за сигурност

Пострадали и техни близки твърдят, че властите не са провели ефективни разследвания. Някои жени казват, че са били посрещнати с подигравателно отношение при подаване на сигнали, а други съобщават, че след първоначален интерес комуникацията е прекъсната. Има и случаи на отправени телефонни заплахи към семействата да мълчат.

Вътрешното министерство съобщава, че е проверило 42 случая и според него почти всички са били "неоснователни", включително доброволни бягства или лични спорове, а само един е определен като реално отвличане. Анонимни източници от службите обаче признават, че са се случвали отвличания, включително с участие на отделни служители, като част от тях са били отстранени.

Сектантско насилие

Случаите се развиват на фона на тежко сектантско напрежение. През март 2025 г. повече от 1 400 души, основно алауити, са били убити при насилие в западните крайбрежни райони.

Сили, свързвани с новото сунитско управление, бяха обвинени в нападения за отмъщение след смъртоносна атака срещу техни бойци. Правозащитни организации, включително Amnesty International, съобщават за отвличания на поне 36 алауитски жени и момичета на възраст между 3 и 40 години, като в редица случаи семействата не получават съществена информация за разследванията.

Според последните данни 16 жени, всички алауитки, остават в неизвестност.

Безнаказаност и страх

Наблюдатели отбелязват, че макар част от алауитската общност да е била свързвана с предишния режим, мнозина нейни представители също са били подложени на репресии заради опозиционни позиции срещу Асад. Това засилва усещането за колективно наказание.

Активисти смятат, че отвличанията имат както идеологически мотив - насочени срещу "победената" общност и целящи сплашване, така и криминален характер, подхранван от общ климат на безнаказаност след политическите сътресения в страната.

Липсата на прозрачни разследвания и публична отчетност задълбочава недоверието към институциите. Когато сигнали за отвличания се омаловажават или се обясняват като "лични случаи", това обезкуражава други жертви да търсят помощ. Социалният натиск в консервативни общности допълнително затруднява говоренето за сексуално насилие, а страхът от стигматизация кара много семейства да мълчат.

Много от засегнатите живеят в постоянен страх - както от възможно отмъщение, така и от обществено заклеймяване. Рамия е една от тях. Тя споделя, че често е викала в съня си, а до ден днешен не може да намери мир със себе си.

Някои семейства са напуснали страната, други избягват публичност и съдебни действия. Част от жените страдат от тежки психологически травми и продължават да се борят с последствията от преживяното, опитвайки се да възстановят ежедневието си в условия на дълбока несигурност.

Снимка: БГНЕС