21 000 земетресения в Санторини преди година: Невидима заплаха или природен феномен?

Преди около година изследователи, анализиращи интензивната сеизмична активност в морската зона между Санторини и Аморгос, стигнаха до заключение относно причините за над 21 000 регистрирани вибрации. Данните очертават картина на изключително рядка по мащаб и интензитет сеизмично-вулканична криза.

Хрониката на кризата и изводите на учените бяха представени по време на събитие в Националната обсерватория в Атина, озаглавено „Сеизмично-вулканичната криза на Санторини – една година по-късно: резултати и заключения“.

Директорът на Геодинамичния институт в Атина Василис Карастатис подчерта, че става дума за класическа сеизмична серия (рояк от земетресения), информира кореспондентът на Bulgaria ON AIR в Гърция Силвия Станчева.

Изводите:

• По-голямата част от трусовете са с тектонски характер.
• Значителен процент обаче показват характеристики, свързани с проникване на магматични флуиди.
• Именно това проникване е активирало важни тектонски зони в региона, предизвиквайки т.нар. „тектономагматична“ последователност.

След анализ на всички налични данни Карастатис определи кризата като „изключително рядка по отношение на броя на земетресенията“ и краткия времеви интервал, в който са се случили.

Числата зад кризата

Анализът на Геодинамичния институт:

В периода от 26 януари 2025 г. до 30 юни 2025 г. са регистрирани над 21 000 земетресения.

От тях 19 523 са настъпили само през първото тримесечие на 2025 г.

Пикът на активността е бил на 3 февруари 2025 г.

Анализът на земетресенията с магнитуд над 3 по скалата на Рихтер показва, че:

След 3 февруари активността започва да се стабилизира.

На 7 февруари се наблюдава първи относителен спад.

След 12–13 февруари започва трайно намаляване на сеизмичността.

Няма пряка вулканична опасност

Заключението на учените е ясно: кризата през 2025 г. представлява рояк от земетресения, при който повечето трусове са с тектоничен механизъм. Те обаче са били провокирани от проникване на магматични флуиди в по-дълбоки тектонски структури.

Важно е да се подчертае, че не са установени индикации за повърхностно магматично издигане или непосредствена вулканична опасност.

Проф. Костас Папазахос от Солунски университет „Аристотел“ и президент на Института за изучаване и мониторинг на вулкана Санторини (IMPIS) акцентира върху ключовата роля на научното наблюдение.

Той подчерта двойствения характер на събитието – от една страна, отбелязване на една година от кризата, а от друга – сериозен анализ на проблемите в наблюдателната инфраструктура и уроците, които трябва да бъдат извлечени.

„Научното наблюдение не е теоретично занимание на учени, затворени в кабинети. Това е активен процес, който пряко подпомага държавните решения, особено в сферата на гражданската защита“, подчерта Папазахос.

Проблеми и модернизация на оборудването

По време на кризата част от оборудването не е функционирало оптимално. Според Папазахос тези проблеми вече са отстранени, но е необходим постоянен ангажимент, за да бъде системата готова за бъдещи събития.

С финансиране от Министерството на гражданската защита се предвижда:

• Инсталиране на нова постоянна сеизмична станция на вулканичния остров Кристиана.
• Поставяне на две нови геодезически станции в южната част на Тиразия.
• Инсталиране на модерна станция на Неа Камени за наблюдение на движенията.
• Нова станция за мониторинг на газове, изградена от EAGME.
• Обновяване на цялата сеизмологична мрежа в района на Цикладите от страна на Обсерваторията.

Подготовка за следващата криза

Според учените в момента са осигурени ресурси и политическа воля за изграждане на постоянна, а не временна инфраструктура. Целта е ясна: следващата криза да не заварва региона неподготвен.

Случаят със Санторини показва колко тясно свързани са науката, държавната политика и сигурността на гражданите – и колко решаваща е ролята на навременното и системно наблюдение в един от най-активните вулканични райони на Европа.

Снимка: Reuters