Здравеопазването в ЕС се нуждае от спешно обновяване

Европейската комисия (ЕК) публикува обобщаващ доклад за състоянието на здравните системи в Европейския съюз (ЕС), както и индивидуални здравни профили на 29 държави, сред които и България.

Документът е част от цикъла "Състояние на здравеопазването в ЕС", който цели да осигури актуална картина на ключовите тенденции и предизвикателства в сектора.

Европа има нужда от иновативни здравни системи

Според доклада европейските здравни системи се нуждаят спешно от обновяване и устойчиви решения, за да се повиши качеството на здравеопазването и конкурентоспособността на региона.

Отбелязани са четири ключови области, в които е необходимо сериозно подобрение:

• по-ефективна превенция на незаразните заболявания;
• ускоряване на цифровата трансформация в сектора;
• укрепване на първичната медицинска помощ;
• гарантиране на достъпни и финансово приемливи фармацевтични продукти и иновации.

Здравни профили на държавите

Публикуваните здравни профили обхващат всички държави от ЕС, както и Исландия и Норвегия. Те предоставят подробен обзор на:

• актуалните тенденции в здравните системи;
• предизвикателствата, характерни за всяка държава;
• ефективността, достъпността и устойчивостта на националните здравни модели;
• състоянието и достъпа до фармацевтични продукти.

Документите подчертават различията между страните, но и общите проблеми, които изискват координирани европейски политики.

Партньорството зад доклада

Цикълът "Състояние на здравеопазването в ЕС" е резултат от сътрудничество между Европейската комисия, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Европейската обсерватория за здравни системи и политики.

Инициативата, стартирала през 2016 г., е финансирана по програмата EU4Health и има за цел да осигури надеждни данни, аналитични доклади и лесен достъп до информация за всички заинтересовани страни.

Здравеопазването в България

Здравният профил на България е публикуван официално и предоставя детайлен анализ на страната.

Очакваната продължителност на живота в България остава най-ниската в ЕС, въпреки възстановяването след пандемията.

След рязък спад през 2020-2021 г., тя се възстановява през 2022 г. и достига 75,9 години през 2024 г., надвишавайки нивото преди пандемията, но все още остава почти с шест години по-ниска от средното за ЕС.

Широката разлика между половете от 7,4 години отразява по-високото мъжко излагане на поведенчески рискове, както и постоянно високата сърдечно-съдова смъртност.

Процентът на възрастните в България, които пушат ежедневно, е най-високият в ЕС и не се е намалявал през последното десетилетие.

Консумацията на алкохол също не е намаляла и остава с над 10% по-висока от средното за ЕС.

Въпреки че нивата на затлъстяване сред възрастните са ниски, само 11% от възрастните са декларирали, че извършват физическа активност поне три пъти седмично, което е най-малкият дял в ЕС. 

Снимка: Reuters