Гласове от Газа: "Не се чувстваме в безопасност"

След кратък период на надежда, примирието в Газа отново бе разклатено от израелски въздушни удари, при които загинаха над 100 души. 

Вместо облекчение, жителите на Ивицата усещат само страх и несигурност, убедени, че "мирът" е просто пауза между нови бомбардировки.

Смърт след надеждата

Амин ал-Зейн, както много други в Газа, беше обзет от радост, когато чу новината за примирието. 

Това беше рядък момент на облекчение след години на страх и загуба. Във вторник вечер той даде интервю за местна неправителствена организация, призовавайки хората да се върнат по домовете си в северна Газа, след като боевете бяха спрели. 

Само половин час по-късно Зейн загина – убит при израелска бомбардировка над училището в Бейт Лахия, северна Газа, където се бе подслонил.

Той почина, без да успее да изпълни обещанието си към съпругата си – че ще се върнат в Бейт Лахия и ще разпънат палатка върху развалините, решени да бъдат у дома, дори къщата им вече да не съществува.

"Когато бе обявено последното примирие, Абу Луай беше толкова щастлив и облекчен", разказа съпругата му Мариам, използвайки семейното му име. 

"Каза ми, че най-после кръвопролитията ще спрат и хората ще могат да живеят в мир. За съжаление, това чувство не трая дълго. Израел отново наруши примирието", допълни тя.

Най-смъртоносният ден от началото на примирието

Зейн беше един от 115-те убити и 352-те ранени при 24 часа израелски бомбардировки над Газа тази седмица, съобщи здравното министерство на ивицата. 

Ударите последваха след като "Хамас" върна останки от заложник, чието тяло израелски войници бяха открили преди две години, и след атаки на палестински бойци срещу израелски войски в южна Газа.

Това беше най-смъртоносният ден в Газа откакто примирието бе въведено на 10 октомври, и един от най-кървавите за цялата двугодишна война.

Страх и недоверие

Бомбардировките бяха само последните от поредицата нарушения на триседмичното примирие от страна на Израел. 

След първоначалния ентусиазъм от обявяването му, сред жителите на Газа се настани тревога. Те се страхуват, че примирието не означава край на войната, а само по-редки и по-непредсказуеми изблици на насилие, които не могат да предвидят. 

Тази непредсказуемост прави бъдещето им трудно за въображение, още по-малко за планиране.

Живот в несигурност

Хюсейн Абу Мунир усеща несигурността на примирието всеки ден по пътя си към работа. 

Той пътува с автобус, пълен с други медицински специалисти, които, както него, са били изселени в южна Газа, но работят в северната част, предаде The Guardian (Гардиън).

"Страхувам се, че Израел може да затвори контролно-пропускателния пункт Нетцарим, докато съм на работа и тогава няма да мога да се върна при децата си", каза той.

Снимка: Reuters