Тайният убиец на армията на Наполеон в Русия: Ново ДНК изследване преобръща историята

Нови доказателства разкриват, че армията на Наполеон е била поразена от множество болести, не само от тиф

Към края на своето управление френският император Наполеон Бонапарт повежда армия от над половин милион души в инвазия в Русия през 1812 г. Шест месеца по-късно, след като армията е принудена да се оттегли, едва десетки хиляди войници успяват да се завърнат във Франция.

Смятана за една от най-скъпоструващите войни в историята, смъртта на стотици хиляди войници се приписва не само на сражения, но и на глад, студ и епидемия от тиф, която избухва по това време.

Различни болести покосили армията

Сега изследователи откриха доказателства в ДНК останките на войниците, че армията е била опустошена от няколко различни болести, включително два вида бактерии, които досега не са били засичани. Проучването е публикувано в петък в списанието Current Biology.

"Досега смятахме, че само една инфекциозна болест - тифът, е унищожила армията на Наполеон", казва водещият автор Реми Барбиери, който в момента работи в Университета в Тарту, Естония.

"Вместо това открихме нещо неочаквано, което отваря вратата към възможността да се разкрият и други инфекциозни заболявания, допринесли за смъртта на войниците", допълва той, цитиран от CNN.

Изследователите откриват патогените - Salmonella enterica и Borrelia recurrentis, бактериите, които причиняват съответно паратифна и повтаряща се треска, чрез анализ на зъби от войници, намерени в масов гроб, разкрит през 2001 г. във Вилнюс, Литва.

Новите открития не само хвърлят повече светлина върху едно значимо историческо събитие, но и подчертават как технологичният напредък ни позволява да разберем по-добре историческите обстоятелства, казват учените.

Войниците били без чисти дрехи и храна

Когато Наполеон и войниците му достигат Москва, те не срещат руска армия. Вместо това градът е изоставен, посевите - изгорени, а провизии като храна и чисти дрехи - липсват. С наближаването на суровата зима френската армия е принудена да се оттегли, изправяйки се пред множество трудности.

Rickettsia prowazekii - бактерията, причиняваща тиф, е открита за първи път в зъбите на войници на Наполеон през 2006 г., но тогавашното изследване е било ограничено от наличните технологии.

За да установят дали тифът е бил единствената причина за гибелта на армията, авторите на новото проучване използват метод, наречен "високопроизводително секвениране", който позволява едновременното прочитане на милиони фрагменти ДНК. Тази техника прави възможно разчитането дори на силно деградирали геномни фрагменти, извлечени от проби на повече от 200 години.

"Това може да се направи само с много мощни машини, способни да секвенират огромни количества ДНК", обяснява съавторът Николас Раскован, ръководител на звеното по микробна палеогеномика в Института "Пастьор".

"Този тип анализи могат да дадат много по-ясна представа за пейзажа на инфекциозните болести в миналото - и как историческите събития са повлияли на техния облик днес", подчертава той.

Не са открити следи от тиф

Изследователите са анализирали 13 проби и не са открили следи от тиф, но отбелязват, че това не отрича резултатите от проучването от 2006 г. Освен това извадката е твърде малка, за да се оцени реалният мащаб на въздействието на различните болести върху армията на Наполеон.

"Нашето изследване показва, че на това място е имало няколко различни инфекциозни заболявания. Вероятно са действали и други болести, които все още не са открити", казва Раскован.

Сесил Луис, изследовател на древна ДНК и човешкия микробиом, който не е участвал в проучването, казва, че резултатите не са изненадващи, но представляват значим принос към "разбирането на гибелта на армията на Наполеон".

"Днес древните ДНК изследвания могат да внесат повече нюанси в разбирането на подобни исторически събития, което е вълнуващо", казва Луис.

"Проучването на исторически патогени ни дава поглед към еволюционните пътища на организмите - някои вече изчезнали, други - основа на съвременните болести. Тези данни ни помагат да разберем как патогените възникват, еволюират и оцеляват - нещо изключително важно за предвиждане и овладяване на бъдещи заплахи", коментира още той.

Снимка: Getty Images